Бяхме заедно 3 месеца,които бяха най-хубавите в живота ми,признавам си.И на двамата ни беше много хубаво заедно,всичките погледи,всички мили думи,беше като в приказка.Разбира се не може всичко да е перфектно,всички се карат за нещо,така и ние,но е било за няколко часа защото ние не можехме да издържим един без друг.Той е на 28,а аз на 18 мислих си че никога няма да се получи между нас,но ето че сгреших.Всичко беше на 6,докато не дойде рождения му ден,който беше на 27 юли,и ми каза да си освободя вечерта за да излезем,а аз му казах че ще си помисля.Падаше се петък,а той беше втора смяна на работа до 11 часа,и му написах да излезе с приятели да празнува и да се забавлява,а аз щях да му се реванширам следващата седмица като излезем и разбира се му честитих празника.Написах му така защото той щеше да е много уморен и нямаше да разбере нищо от празника,но така си мислех аз.От този ден ми е сърдит,не ме поглежда,не ми пише,не ме стрелка,абсолютно нищо неправи вече.Последните дни са най-тежките в живота ми,не мога без него,много ми липсва.Всички около мен се целуват,прегръщат се,щастливи са,а аз пак съм сама Всеки път аз се извинявам и аз правя 1вата крачка към сдобряване.Всеки ден си мисля трябва ли и сега да отида да се извиня и да си бъдем както преди или да си продължа живота и да забравя всичко.Моля ви кажете ми Благодаря ви предварително.