Едва ли има някой,като мен...който е страдал като мен

[`hot_kiss_f`]

На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...

Naistina mnogo t1jna istoriq....
6te ti kaja samo edno ne se ot4aivai i ne si misli 4e tova e kraq na sveta, misli za ne6to koeto haresva6,koeto te radva, koeto te kara da se 4uvstva6 6tastliva i 6te ti bade po-lesno.
A i kaji na maika si za bolessta, i ne si misli 4e ne i puka za6toto 100% ne e taka.

[Sunny_Girl0345]

Милата! Сигурна съм, че ти си едно много добро, разбиращо и хубаво момиче.Много бих искала да се запозная с теб. Пиши ми на мейла miss__sweet@abv.bg Ако ми пишеш/за което се надявам/ само пиши, че си ти.

[ismarti]

За твое испокоение мога да ти кажа,че има и по-зле от теб(Аз съм самият пример)

[la_loba_mariana]

moq skype e mimoza9318 ako iska6 me nameri tam i 6te si po4atim.6te ti razkaja nqkoi ne6ta ,a mejdudrugoto te savetvam da ne se zatvarq6 v sebe si i znai 4e ako na nikoi ne mu puka za teb pone ti se griji za sebe si.kato strada6 samo im dostavq6 udovolstvie.smei se.obi4ai si jivota kakavto i da e.i znai 4e na nikoi jivota ne e idealen.i moq sa6to ima problemi na momenti se ot4aivam i mi e tejko no si kazvam -moje na nikoi da ne mu puka za men no az se obi4am ,obi4am jivota si i nqma da se predavam.taka misli i ti

съчуствам ти но не знам как да ти помогна сори

На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...

първо, генерализацията е симптом на депресията. второ, това, че вашите са разведени абсолютно НЕ Е оправдание да се самосъсипваш. ядосана съм. защо ли? ами защото познавам достатъчно деца от разбити семейства които не го използват за предлог да се самосъжаляват, които са намерили начин да завързват приятелства. Защото познавам и себе си - да, баща ми е зарязал майка ми с бебе на ръце, зарязал е и двете ни. Запознах се с него когато бях на 6, бързо открих, че не му пука за мен, че иска само да си играем на семейство и след това да ме зареже някъде до някой следващ празник. Сега се появява колкото да вгорчи живота ми и пак да изчезне. Имала съм моменти когато ми е било тежко, когато съм искала да си изплача очите, от болка и безсилие... Но не съм го правила. Значи не е невъзможно.

Не е като да не може да се направи нищо. Всеки един сам решава дали ще потъне в самосъжаление или ще се изправи, ще хвърли миналото зад себе си, ще ибърше сързите си и ще опита да продължи напред.

Казваш, че си болна и всичко, но това не е ли още един предлог да ти съчувстваме и да те съжаляваме? Вземи в живота си в своите ръце, момиче, защото ако чакаш другите да те"спасяват", ще стигнеш до момент, в който вече и да искаш няма да можеш да си помогнеш.

[Sweet__baby]

ето ти и моя скайп ... dayana93

[find_m3]

Аз съм по-зле ,но и твойто не е на хубаво...аз бих желала да не познавах баща ми

[Leksi23]

Мила много съжелявам . Мисля , че ти трябва помощ и подкрепа. Много ще се радвам да ми попишеш nomoretears@abv.bg . Много искам да ти помогна с каквото мога

[ZaHaRcHe]

мн съжелявам миличка ако си от варна пиши ще ти помогна с каквото мога

[Revenge]

Ето ти и моия скаип revange_ надявам се да помогна по някакав начин . Пиши ми ако някои път ти се прииска да си поговориш с някои

На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...

zdravei.naistina mn sujalqvam za ne6tata koito sa ti se strupali na glavata naistina trqbva da e mnogo gadno..no tova ne zna4i 4e trqbva po cql den da oxka6 i da xlen4i6...edin poznat izgubi ba6ta si,kogato be6e na 11.o6te e jiv i ne e trugnal da umira.za anemiqta-ot neq ne se mre.no po dobre kaji za60oto moje da se vlo6i i plus ttva ti ot kude si tolko sigurna 4e e anemiq?za priqtelite...forumite i skype sa podxodq6to mqsto da se sre6ne6 s novi xora..aide uspex

Ако имаш обикновена желязодефицитна анемия от нея не се умира!
Почти всяка жена някога е имала подобно нещо, без дори и винаги да усети.
Иначе по-добре без баща, отколкото с някой олигофрен, който да ти трови живота. Твоят щом не се интересува от теб ясно колко е стока. Горе главата, ще ги осъзнаеш тези неща и ще се оправиш!

[theEXPLOITED]

LIFE IS A BITCH AND THEN U DIE колкото по-рано го осъзнаеш толкова по-добре!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

[AnTiBuLLsHiTs]

Мм няма да те успокоявам.Обаче от самосъжалението няма смисъл.Проблемите няма да се решат сами..ами вземи си поплачи малко и се вземи в ръце.Намери си приятели и се опитай да го преодолееш.
Когато имах проблеми и аз се самосъжалявах ама един ден си викам "Абе к'во съм взел дас е занимавам.Е**л съм го ще се измъкна от тая лайняна яма." и положих малко усилия и сега съм довоел от себе си.Но това зависи от характера на човека..Не се предавай к'вото ще да става.

[mtg1992bg]

Трябва да кажеш поне на майка си за болестта. Наистина анемията, ако се хване по-отвреме, е лечима. Не трябва просто да се предаваш!!!
Баща ти може и да ви е напуснал, но майка ти е още там, при теб. Сигурна съм, че ако получиш нейната подкрепа, ще ти е много по-леко.
От написаното от тебе виждам, че си готова да се предадеш напълно, а не бива така! Както и другите казаха "Живей напук". Нека това е твоето мото.Живей напук на баща си, който ви е напуснал. Живей напук на болестта. Не можеш просто да си кажеш "Аз ще умра , няма смисъл да правя каквито и да било опити да оправя живота си". Докато си жива, работата ти е да живееш, а не да мислиш за смъртта. Всички ще умрем, така или иначе.
Мисли си за живота, мисли си за бъдещето, защото ти ще имаш такова, при това хубаво, стига да кажеш на някого за анемията и да ти се помогне!
Самосъжалението не води наникъде!

Виждам, че много хора предложиха своите и-мейли и скайп-адреси, но ако имаш нужда от приятел, от слушател или от съвет, пиши ми kalina.lazarova1991@abv.bg !

[ThunderGoddess]

В живота е така ... има добри и лоши моменти. Стува си да изживееш лошите моменти, за да се добереш до добрите. Трябва ти вяра ... вяра, че можеш да се справиш и много подкрепа. Ето, и аз си оставям скайпа, та ако искаш пиши - spinefarm_rec. И не забравяй да вярваш! Винаги! Не се предавай така лесно, покажи на света, че можеш да се справиш въпреки всичко, което ти е причинил живота!

[bqsna_teenagerka]

На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...

1. ооо има много по зле от тебе драга!!!! ти нямаш проблеми!
моите родители са се развели,когато съм била бебе. 10г не бях виждала баща си!!!
сега живея при него,и ако знаеш колко съм щастлива,колко се радвам на живота си,колко се радвам 4е го имам,колко се радвам 4е имам ве4ерята която изядох,дрехите които нося...защото има такива които ме4таят да имат и 4етвърт от моето,а нямат тази възможност
2.нямала си приятели? ами намери си! който търси намира? 4увала ли си тази поговорка?
3.по цял ден пла4е6 и се окайваш? защо? има ли смисъл? ще промениш ли нещо със сълзи? не! губиш си времето!
стани и прави нещо,излез на кино,ако нямаш с кой...аз ще дойда с теб!
4.вашите не знаят 4е имаш анемия???? нз ти как си разбрала а те не...но и така да е какво 4акаш??
пропиляваш един живот ей така!!! а знаеш ли колко други се молят още да живеят,а не могат предполагам сещаш се за какви хора ти говоря! прекалено скъпи станаха ве4е животите на този свят,не всеки може да си го позволи! не пропилявай един и ти!

[gabrielka@a]

Не се отчайвай! Това,че вашите са се разделили,не значи,че живота ти приключва и никой не те обича!Просто сега си самотна,но това определено може да се промени....излез навън с приятели,на кино....не е края на света-не се отчайвай!

[tami]

mila mn zajalqvam za tova korto si se e slu4ilo ako iska6 mi pi6i na skype tami_235 6te pi6a s teb s udovosltvie

[FreeSpirit]

Хей не се затваряй в себе си и живеей живота с пълна пара
Аз също съм дете на разведени родители,само дето "майка ми" не ме погледнала от 15 год.
Винаги се намират хора ,които да мислят за теб и които да държат на теб,просто трябва да се огледаш

[zagada4no_sladka]

Mn tujno ;(;(;(kakvo da ti kaja produljavai da jivee6 bori se i kaji na maika si 4e si bolna tq 6te ti pomogne

[Mimka_sweet]

На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...

Със сигурност е имало хора, които са страдали повече от теб.
И със сигурност повечето от тях не са се самосъжалявали така.

И със сигурност има хора на които им е писнало от киселите ти постове.

[SweetBunny]

На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...

Със сигурност е имало хора, които са страдали повече от теб.
И със сигурност повечето от тях не са се самосъжалявали така.

можеше да си много по зле. само търсиш някой да те самосъжелява. Е ВЗЕМИ СЕ В РЪЦЕ. ако ти не си помогнеш, никой няма да ти помогне. умираш ти - стига си внушава. Радвай се на живота. Мислейки колко си зле, ти не виждаш хубавите неща, които ти се случват, не чакай нещо кой знае какво да ти се случи - объщай внимание на дребните неща. Все няма ли някоя баба, която да те обича??? Някой роднина? Да? Е радвай се, че ги има, благодари на съдбата, че са с теб. Ако ти не даваш любов, никой няма да ти дава. Стига се терза и самосъжелява. Кой обича такива хора??? А има доста по-зле от теб.....

[soulripper]

hey,милика, не се отчайвай.
Аз имах много тежки моменти ,които продължиха от2001-до 2004 и бях в подобна ситуация.НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ!Ако искаш можеш да ми прати6 лично съобщение.Аз самата съм пример за това,че тези неща се забравят и че въпреки всичко живота е хубав.
Ще се радвам ,ако ми пишеш!