Напоследък имам чувството ,че всички съвсем са се отчаяли .Мрънкат ,колко им бил тежък живота за да печелят внимание ,а накрая и т самите започват да си вярват.Други им се случва нещо макар и дребно и те го обръщат на трагедията на живота си.Както всички знаете се навъдиха всякакви емо-та ,които се мъчат да претендират колко са трю като си измислят различни причини поради ,които да могат да се нарежат.
Някой измисли емо-то и от нямане какво да се прави всички станаха такива ,та аз искам да ви подканя или поне част от хората да създадем субкултура която вместо да насажда песимизма на хората да покаже светлата страна на нещата .Нещо като обратното на емо-то хора,ценящи всеки миг от живота ,показващи ,че все пак живота не е само мъка.
Всичко това звучи прекалено наивно знам ,но не е ли по-добре да тийновете /и не само те/ да се радват на живота и даващи пример на възрастните ,а не да се отчайват от всичко и всички