След една дълга връзка

[GaNgStAz]

при толкова дълги връзки хората си писват и ако сключат брак нищо добро не излиза защото вече са си омръзнали. от друга страна ако пък скъсат е изключително трудно да забравят и да си намерят ново гадже. имам 1 френд който е с приятелката си от повече от 3 години вече ама сега тя замина да учи в Холандия и той какво - подпис в скайпа как още щял да я обича докато се върне и сега по цял ден не излиза от тях и само цъка на рс игри. жалка работа. чак толкова дълги връзки според мен към 23-24 годишна възраст чак са добре.

Не е вярно! Познавам много хора, които са имали дълги връзки и след т'ва са сключвали брак. Например родителите на една приятелка ( и не само една.. просто за нея се сетих в момента.. ) са били 8 клас.. т'ва ше рече на по 14-15 години, когато са тръгнали, имали са сериозна връзка и на 19 или 20 години са се оженили.. и до днес са щастливи заедно и са по на 35-36 години... Мога да дам още безброй примери, но не виждам смисъл, този е достатъчен

на 35-36 ли му викаш дъкъг брак?! егати заблуденото дете. над половината бракове завършват с развод. интересно ми е как ще са след 5-6 години като ги удари критическата защото там е истинското изпитание

Еми аз само ти казвам, че може. И т'ва, че половината бракове завършвали с развод си зависи само от човека, има и хора които наистина се обичат и любовта им к'вото и да си говорим си остава... и ако обичаш не ми викай "дете".

[GaNgStAz]

при толкова дълги връзки хората си писват и ако сключат брак нищо добро не излиза защото вече са си омръзнали. от друга страна ако пък скъсат е изключително трудно да забравят и да си намерят ново гадже. имам 1 френд който е с приятелката си от повече от 3 години вече ама сега тя замина да учи в Холандия и той какво - подпис в скайпа как още щял да я обича докато се върне и сега по цял ден не излиза от тях и само цъка на рс игри. жалка работа. чак толкова дълги връзки според мен към 23-24 годишна възраст чак са добре.

Не е вярно! Познавам много хора, които са имали дълги връзки и след т'ва са сключвали брак. Например родителите на една приятелка ( и не само една.. просто за нея се сетих в момента.. ) са били 8 клас.. т'ва ше рече на по 14-15 години, когато са тръгнали, имали са сериозна връзка и на 19 или 20 години са се оженили.. и до днес са щастливи заедно и са по на 35-36 години... Мога да дам още безброй примери, но не виждам смисъл, този е достатъчен

Майка ми и баща ми са били 11 клас, когато са започнали да ходят, познават се от 9-ти и са учили в 1 и същи курс. Заедно са вече 35 години. 31 години брак и 2 дъщери на 30 и на 22!

=D> Радвам се.

[GaNgStAz]

Съгласна съм, че да се задълбава 1 връзка като си на 15 е меко казано тъпо, на 19-20 наивно, а на 22-23 е прекалено отговорно. Тия дето са заедно от 13 годишни и мнооооого се обиат...не им вярвам, че винаги ще е така. Човек се променя. Дори и да си на 20 не може да си сигурен.....

Точно така.

like the wind, не го използвам, добре ми е с него, просто не съм лудо влюбена, което си е чисто внушение и за което съжалявам, че преди съм го правела.

[Shogi]

Жалко е наистина как след една дълга връзка и последвалото разочарование ние все повече губим вярата си в чувството наречено любов..И нормално - като се опариш 1-2 пъти и някакси гледаш да страниш именно от това..Какъв е смисъла обаче..Човек дава всичко (ама наистина всичко) от себе си 1 път и на 1 човек..След което никога не е същия..Усещането е адски странно - неможеш да се отпуснеш, създаваш си илюзии че лъжеш човека, с който си в момента примерно..и най-нелепото - нещо все ти липсва..Въпросът е какво и кой може да ти го възстанови...Много ми хареса фразата - Любовта е като песен да пееш, но няма песен без край..И наистина е така..Е, изключенията са много малко..и все пак е по-добре да имаш някаква нагласа за най-лошото отколкото да слушаш човекът до теб който ти се кълне във вечна вярност и незная още какво, а в друг момент да прави именно обратното (тва от личен опит го знам..от празните приказки и обещания боли много)..Т.че не е лошо всички да се замислят какво дават във връзката си и дали след време няма да съжаляват за даденото...и дали не би било по-добре да запазиш 1% от себе си, но да го дадеш на друг за да не си тотално изчерпан и никога повече да не изпиташ чувството в пълната му сила..Хей..няма нищо по-хубаво от дългите връзки, но всичко тече, всичко се променя - хората, ситуациите, чувствата, мечтите..И накрая всичко опира до времето - все пак то лекува всякакви рани...

[miloto_girl_4e]

По принцип си права, наистина след дълга и истинска връзка нищо не е същото ..
Но ти едва ли не ни казваш, когато обичаме човека до себе си да го зарежем след половин-една година, за да не се случи така, че да скъсаме и да ни боли..
Е, извинявай, ама кой нормален човек би сторил това?
Аз лично не мога да скъсам гаджето си, за да се застраховам, че няма да ме боли повече след време...
Наистина е кофти, но това не значи, че трябва да сменяме редовно гаджетата си, за да не се влюбваме в тях и по този начин да избегнем болката

[krem4et0]

Никой не казва да не задълбаваме. Просто да запазим 1% от мислите, от чувствата и от времето си за други хора, а най-добре за себе си. да не сме напълно обсебени от връзката, за да може да продължим, когато паднем!