Знаеш ли, най-гадните години от живота ми бяха между 15 и 19 годишната ми възраст. Имам отвратителни спомени от тези години и разбирам цялата болка, която участниците в този форум влагат в постовете си. Сексистките забележки няма да помогнат на тези хора да преодолеят проблемите си, нужно е да се вложи малко емпатия. По този начин човек е в състояние да задоволи бащинския, респ. майчинския си инстинкт, предлагайки необвързваща подкрепа на хора, които дори не познава. Това достатъчно разумно ли звучи?