Цитирай Първоначално написано от Sigrina
След точно 10 дни ставам на 17 и имам братче на 3 месеца. Наще са разведени и той е син на баща ми и втората му жена. Много го обичам и не се чувствам на заден план. Давам по-голямата част от парите си за да му купувам разни неща и умирам от кеф да го гледам аз. Много е изморително, но пък си заслужава кефа!!!
Колко познато . На 17 съм. Имам братче на 4 месеца. Родителите ми са разведени, а бебока е дете на майка ми и нейния приятел. Страхотно е! Аз никога не съм знаела, какво е това да имаш брат или сестра. Сега разбирам. Само дето не мога да съм с него постоянно, защото не живея с майка си. Не съм съгласна, че през пубертета е нормално да се държиш така, да ревнуваш от малкото бебе. Би трябвало да можеш да "мислиш" на тази възраст и да осъзнаваш, че това дете е по-важно от теб за момента, защото се изискват много грижи за едно бебе на няколко месеца или новородено. Никога не съм се чувствала отхвърлена или на заден план, защото майка ми не го е позволила. А аз я разбирам и не се тормозя с подобни мисли. Не е нужно. Просто й помагай и знай, че тя те обича и няма да спре да го прави, защото ще има второ дете. Все пак ти си и първородна дъщеря... но аз си го обяснявам с това, че си малка все още. Не се измъчвай, не се чувствай пренебрегната. Майка ти не би те заменила за нищо.