Eмоционална криза

[едИнСтВеНа]

В емоционална криза съм и не го казвам,защото съм тинейджърка ,на която и дрънкат лимките.Не очаквам помощ ,нито съвети,вече нищо не очаквам.Споделям тук,с надеждата да ми олекне!
Имам ужасното чувство,че се намирам в една черна дупка.човекът,когото май наистина обичам ме нарани без да си дава сметка за това и жалкото е,че дори и да го осъзнаваше едва ли би променил нещо.Просто е такъв-рязък,понякога циничен и болезнено прям.Там е работата ,че аз не мога да търпя подобно отношение и сега се ми е адски кофти,защото осъзнавам болезнената истина,че той не е момче за мен.А всеки път щом го видя нещо в мен замръзва,всяка мисъл е излишна,защото сърцето ми отчаяно го желае и няма нищо друго истинско.Освен него...никой друг.
Чувствам се празна,изчерпана.Нищо не ми се прави.Дори любимите ми неща изглеждат страшно скучни,ненужни.Нито излизанията сред хора,нито дори музиката,която обожавах,която ме правеше щастлива,няма смисъл.Всичко е еднообразно,сиво...
Оказва се,че имам по-вече лицемерни ‘’приятели’’ ,отколкото съм очаквала. Лицемерни,двулични,лъжливи ,неискрени-напоследък такива са хората,с които трябва да общувам.Още по-лошото е ,че идва 15ти септември,а това значи да съм още по-близо до тях.
Слава Богу,че у дома нещата са нормални,защото не знам дали ще издържа...
Но остават ежедневното главоболие,самотата...
Като в омагьосан кръг-фалшиви усмивки,преструвки че всичко е наред...

[Octofunk]

Излишно е да ти казвам какво трябва да направиш! Ти сама го знаеш, но ТРЯБВА да си го наложиш! Разбери, че щом те наранява, въпреки че го обичаш, трябва да се разделиш с него! Може след това да те боли известно време, но ще отмине със сигурност, докато ако останеш с него нещата ще са си същите. След него ще имаш и други гаджета и кой знае, може някой от тях да те прави искински щастлива и така да забравиш за този човек.
Същото важи и за приятелите ти.

Горе главата и не униваи. Животът е пред теб!

Като се знам аз каква съм чувствителна...
Първата ми мисъл беше да не си втълпяваш разни големи трагедии. Всичко идва от начина, по който възприемаме нещата. За теб това са факторите, които те карат да се чудиш защо дишаш, за други проблемите са много по-брутални. Ще издържиш. След време няма да си спомняш защо точно си се терзала. Човекът е направен така и да вървиш срещу това си устройство е еднозначно на душевно самоубийство. Можеш, естествено, да се удавиш в чувството за самота, потиснатост и емоционална несправедливост...всъщност това е най-сигурният път към преодоляването на тези ти терзания. Да ги извисиш до връхната им точка. След това ще се чувстваш като последната лигла, разбира се, но и това е начин. Ще ти писне и от приятелите ти, и от момчето, което обожаваш. За второто много добре те разбирам - и аз дотолкова съм привързана към един индивид, че това ме плаши. Но все някога ще спре да ти пука, гаранция. Аз съм убедена, че ще спре да ми пука и на мен...като виждам с какво нетактично същество съм се захванала...

[monityY]

В емоционална криза съм и не го казвам,защото съм тинейджърка ,на която и дрънкат лимките.Не очаквам помощ ,нито съвети,вече нищо не очаквам.Споделям тук,с надеждата да ми олекне!
Имам ужасното чувство,че се намирам в една черна дупка.човекът,когото май наистина обичам ме нарани без да си дава сметка за това и жалкото е,че дори и да го осъзнаваше едва ли би променил нещо.Просто е такъв-рязък,понякога циничен и болезнено прям.Там е работата ,че аз не мога да търпя подобно отношение и сега се ми е адски кофти,защото осъзнавам болезнената истина,че той не е момче за мен.А всеки път щом го видя нещо в мен замръзва,всяка мисъл е излишна,защото сърцето ми отчаяно го желае и няма нищо друго истинско.Освен него...никой друг.
Чувствам се празна,изчерпана.Нищо не ми се прави.Дори любимите ми неща изглеждат страшно скучни,ненужни.Нито излизанията сред хора,нито дори музиката,която обожавах,която ме правеше щастлива,няма смисъл.Всичко е еднообразно,сиво...
Оказва се,че имам по-вече лицемерни ‘’приятели’’ ,отколкото съм очаквала. Лицемерни,двулични,лъжливи ,неискрени-напоследък такива са хората,с които трябва да общувам.Още по-лошото е ,че идва 15ти септември,а това значи да съм още по-близо до тях.
Слава Богу,че у дома нещата са нормални,защото не знам дали ще издържа...
Но остават ежедневното главоболие,самотата...
Като в омагьосан кръг-фалшиви усмивки,преструвки че всичко е наред...

i az sum 6to gode v tfa sustoqnie.. nqqm po4ti nikfi priqteli,da ne govorim za istinski,licemerni dvlu4ni izpolzva4ki... mani mani,ot4aqna sum ot lqbovta i awe si4ko... no puk sum edva na 14,ima vreme,ne6tata 6e se opravat.. za jalost pri mene i v nas ne6tata ne sa mn dobre.. ama se spraam