До сега съм ходила три пъти да ми леят куршум:
Първия път съм била на около 3 години и една жена ме била урочасала ... Още помня,какъв панически страх ме обземаше като видех вода Може да видя чаша пълна с вода,но пак се страхувах и крещях и ревах с пълно гърло Тогава нашите ме решили да ме заведът да ми леят куршум.Бабата казала,че трябва да ме заведът още няколко пъти за да се "изчистя" напълно.Водили са ме 4 последователни дни и видяли,че вече не ме е страх от водата ... Жената им казала,че трябва още веднъж поне да ме заведът,но нашите не са ме завели,защото на следващия ден се е наложило да се приберем в Силистра (а случката се разиграва в Габрово).До ден днешен все още имам страх от вода и по-точно от дълбочини ... Страхувам се,когато се разхождаме с приятели с корабче по Дунава,страхувам се да влизам сама в морето (пък било то във вода до стомаха) и т.н. и все си мисля,че ако нашите ме бяха завели поне още веднъж сега този страх щеше да изчезне

Втория път беше,когато бях на 5 години,но го помня съвсем ясно Баба ми почина и с майка ми веднага хванахме нощния влак от Силистра към Габрово.Влязохме в апартамента (някъде към 1-2ч.вечерта) и веднага се разплаках Навсякъде цареше хаус,всички плачеха ... Не разбирах,какво точно става,но знаех,че е нещо неприятно Беше ме страх да отида в някоя от стаите и за това седнах върху шкафа за обувки и се сгуших в палтото на майка ми Оставиха ме при леля ми,а останалите отидоха на погребението.От там нататък не помня почти нищо ... Знам само,че 3 дена съм била почти неадекватна ... Нито съм се хранела,нито съм спала,нито нищо.Нашите ме завели в бърза помощ,от там няколко дена на наблюдение в детското отделение,после 2 седмици по разни психиатри,психолози или и аз не знам к'ви точно,но състоянието ми така и не се подобрило.На края майка ми поискала всички да отидем при оная същата баба от преди 2 години и да лее на всички куршум.Помня много добре как във водата се появи един ясно изразен череп.Бабата каза,че съм се изплашила,от загубата на скъп човек и че трябва да ме заведът на гробищата,а след това и на църква.Нашите ме завели веднага ... Още докато сме влезли в гробищата съм тръгнала пред нашите и съм стигнала сама до гроба на баба ми (който всъшност е дооста далеч от входа) и съм почнала да си мърморя нещо После дядо ми ме е питал,как съм успяла да стигна сама и аз съм казала,че предишната вечер съм сънувала баба и гроба й (явно съм се унесла,докато съм била сгушена върху шкафа ).После ходихме и на църква,запалила съм си свещичка и всичко се е оправило Е и до сега ме е страх да стоя вечер в апартамента в Габрово ама ... Късмет!

А третия път беше на 16.02 тази година.Пред мен стана катастрофа,в която един колоездач умря на място,а няколко секунди преди удара колата мина на сантиметри от мен,но успя само леко да ми закачи чантата,при което я изпуснах на земята.Много се изплаших и с една съученичка,която също видя катастрофата,ходихме при една баба.В началото не исках да си лея куршум,но бабата докато ме видя и каза на съученичката ми "Ей тая мома е била с тебе и е видяла катастрофата!" Като чух думите й стоях и гледах ей така ---> Та тя дори не знаеше,че съученичката ми е била с друг човек ... Е в крайна сметка се стигна до там,че бабата ля и на мен куршум.Първите 2 дена след катастрофата оловото все беше с една голяма кръгла дупка в средата и една тънка нишка през средата й.Бабата каза,че на тази нишка сме стоели ние със съученичката ми.Също така ни каза да се пазим от коли през следващите 3 дена,защото може да загинем Аз естествено не повярвах ... Дали заради шока,дали заради нещо друго - не знам!След второто ходене тръгнахме да се прибираме и няк'ъв тъпак с Мерцедес за малко щеше да ме отнесе,защото мина на червено За щастие съученичката ми ме дръпна рязко назад и се оттървах само с няколко ухлузвания от падането на земята Отидохме на следващия ден пак при бабата.Тоя път дупката я нямаше,но бабата ми каза "Аз като ти казах да се пазиш от колите,а ти не ме слушаш!" Каза ни,че нещата не са такива,каквито изглеждат,че момчето няма вина за катастрофата и че ако кажем това,което сме написали на листите с показанията след време ще ни тежи на съвестта ... Преди месец се запознах лично с момчето,което предизвика катастрофата и го накарах да ми разкаже как точно е станало всичко Бабата се оказа права ... Нещата наистина не са били такива,каквито изглеждаха


Оффф абе като цяло вярвам адски много в подобни неща