Понеже омразата е за слабите, кажете ми как да се науча да игнорирам лошите хора? Преди го можех, даже изпитвах безразличие. Не искам "силно да любя и мразя" като Ботев, а искам "силно да любя и игнорирам/пренебрегвам/бъда безразличен" т.е. не искам вече да мразя, омразата само вреди, уверих се, но ми е трудно да игнорвам лошите. А трябва - това е рецептата за добър и спокоен живот. Щото ми писна от конфликти, спорове и скандали. Искам пак за мен най-важни да са приятели, ДОБРИ познати и роднини, а другите - непознатите и неприятните познати да ги игнорирам, пренебрегвам и да са ми безразлични. Вие как успявате да сте безразлични?