Хората не осъзнават, че..са адски щастливи. Това е надпис, който видях една вечер на стената на порутена сграда близо до кея. Беше по залез, слънцето се отразяваше във водата и рисуваше дирята си. Бях тъжна..мислех си колко много боли от любовта. Не ми стана по-добре и се почудих що за идиот би написал това, ако беше наясно с проблемите на целия свят.
Днес след даскало аз и най-добрата ми приятелка бяхме седнали на едни люлки в закътана площадка. Започвах да се сдухвам, слушах Crossfade-Already gone и мислех за момчето, което ми е давало толкова поводи за тъга. Бях сигурна, че по-зле никой, никога не може да се чувства...когато зад ъгъла дойде тя. Не повече от 1.50 висока, пълна и болнава на вид. Седна до нас. Без да ни познава започна да говори за живота си. Скоро разбрахме, че има психически отклонения и всъщност всичките и истории са чути и тя просто преразказва...несвързани думи..откъслечни въздишки...моменти на гняв.Тя беше момиче, ощетено от живота, ощетено, но може би само на нас-нормалните-ни изглежда така. Попитах я дали е щастлива. Отговорът беше положителен. Попитах я дали е плакала. Този път поклати глава. Отново зададох въпрoс..."За какво мечтаеш?". Тя започна да изрежда блян след блян..неща, които едва ли ще има щастието да преживее. И все пак мечтите, в които живее и нереалния и свят я правят далеч по-щастлива от всички нас! Тя не познава красотата на любовта, но не знае и колко боли от нея, не знае какво е да имаш приятели зад гърба си, но не е преживявала и разочарованието от предателството. Не се е сблъсквала със суровостта на живота, суровостта, пред която всички ние рано или късно ще се изправим. Тя е всъщност дете, дете, в което живеят толкова неосъществими желания...но тя не разбира, тя не знае, че тези мечти ще живеят само в съзнанието й и никога няма да станат реалност.
Вървях към нас, сама, и мислех..мислех дали е по-добре да живееш в илюзии, но да си щастлив или да си нормален и всеки ден да се срещаш с жестокостта на хората и подлостта на съдбата.

ПП. Не знам защо изобщо написах това, може би исках да споделя с някого това, което мисля.

ПП2. Съжалявам, ако на някой му пречи тази моя тема (: