Днес написах едно стихотворение и моля за критика

Копнеж

Събудих се и те видях,
в призрачния мрак студен.
Превзе ме трескав страх,
дали си променен...

А ти си все такъв -
вълнуващ, хаотичен.
Вледеняващ мойта кръв
с поглед безразличен.

И странен си, и коварен, и жесток...
Ала обичам те - мой си ти порок.
Без тебе аз съм тъмна, куха,
бавно залинявам, безмълвно глуха.