Обикновено като съм тъжна излизам от вкъщи и отивам някъде сред природата, най-често на вилата. Планината ме успокояна много добре-тихо, спокойно, няма много хора и мога да си мисля на воля колкото искам. Там ми минава по-бързо и по-лесно, просто не го усещам. Добре, че имаме много книги там и се занимавам с нещо. Но това е, ако съм изпаднала направо в депресия.
Иначе за такива малки тъжни състояния се обаждам на Александър и той ме успокоява или на татко и сестра ми