чувствам се като герой... имах такава връзка, борих се за нея и бях щастлива...
километрите бяха много повече, срещите по-нарядко, но все пак достатъчно, за да не се изгуби 'тръпката' и чувствата да умрат...

вие хленчите за 400км... при все, че 'уж' се обичате...
как може да имате 'връзка' и да мислите за 'края'... и за всички други спънки, които ви пречат.. колкото повече се задълбавате в пречките, толкова повече причини ще намерите да не сте заедно и 'края' наистина да настъпи...
радвайте се на любовта си, на чувствата си... и не задълбавайте к'во било разстоянието... някои пък са близко един до друг, но им пречат куп др работи, за да са щастливи 'заедно'... пхах...

пък аз няма да спра да повтарям като развален грамофон, че има ли достатъчно силно желание човек, винаги ще намери начин...