Да си излея мъката

[Bummer]

Пиша тази тема, защото няма с кого да споделя мъката си..
С баща ми рядко се виждаме, тъй като той живее в Испания.Сега той си е тук (дойде си преди седмица и нещо), обаче в други ден или в с събота отново си заминава към Испания.Предният път като бях при него на гости, като си тръгнах понеже не зная колко време нямаше да се видим едва не получих инфаркт (честно)...
и сега ми е много зле

[xXxScreamxXx]

miloto detee
e nali se pak se 4yvate po telefina skypee i tva e ne6to .........

[Bummer]

ами по скайп не можем, но по телефона -да
но си е друго, когато мога да го докосна и да го прегърна.+ това родителите ми са разведени

[xXxScreamxXx]

tva naistiona e lo6o . mi nali znae6 s1dbi 4ove6kii .......

[Bummer]

tva naistiona e lo6o . mi nali znae6 s1dbi 4ove6kii .......

така е, ама не стига това, ами си имам и куп други проблеми.защо все на мен

[xXxScreamxXx]

misli6 4e si samo ti znae6 o6te kolko deca ima kato teb ssega jivota ti moje da e ni6to no sled vreme ne6tata 6te se ob1rnat

[xXxScreamxXx]

nali e taka ????

[Bummer]

nali e taka ????

аз не говоря за мен, като за уникат, който само той има тези проблеми...
сега в момента ми иде да намеря всички от правителството, които са виновни за ниските заплати и безработицата в България (това са 2та фактора, допринесли за изнасянето на баща ми в Испания) и да им направя такива неща, дето и Господ не може да ги накаже по този начин (няма да пиша какво, тъй като не искам да нарушавам правилата на този сайт)

[Bummer]

плюс това, аз нямам приятели.никому нищо не съм направил, а всички ме мразят.Не знам защо...
и няма с кой да споделя (с майка ми въобще не искам да се занимавам).Мъката се превръща в омраза и злоба, майка ми не ме усеща и после ме пита "ама Ивайло, ти защо постъпваш така ?"

[xXxScreamxXx]

e pi4 ne moje da nqma6 priqteli moje da sa malko no istinski i da ne si pravi6 tryda da gi zabelqzva6

[Bummer]

e pi4 ne moje da nqma6 priqteli moje da sa malko no istinski i da ne si pravi6 tryda da gi zabelqzva6

забелязвам, че почти всички, които съм смятал за приятели, най-накрая се оказват някакви използвачи.Сега много се уважаваме с един приятел, и дано да не се случва и с него така...

[xXxScreamxXx]

dano aide 6te ti stiskam palci

[ouT-oF(coNtr0L)]

Ей пич, не се самосъжалявай!Знаеш ли колко деца по света са сираци?!Знаеш ли колко деца по света гладуват?!Знаеш ли колко деца по света ходят голи и боси?!И какво мислиш че ще постигнеш с това че се оплакваш във форума? Съжаление. Това ли искаш?Всички да те съжаляват?.. Живота е подъл и гаден обаче си се родил на тази земя и трябва да живееш живота си както трябва!Сега вместо да седиш у форума и да мрънкаш си фани чантичката и бягай при баща си ...
Успех ..

[Bummer]

не търся съжаление.просто както е казал народа "споделена мъка - половин мъка"
и другото което е - аз съм на 15 години и няма как ей така "да си хвана чантичката" и да вървя при него

[ouT-oF(coNtr0L)]

Не, имам впредвид да отидеш сега при него.. да си лафите и т.н. Не да ходиш в Испания

[Bummer]

Баща ми тръгна към Испания преди около половин час.Сега не мога да заспя, мъчно ми е и ми се гади

[moon_flower]

А сега как си?Вчера си е тръгнал,как се чувстваш сега?Знам,тъжно е.Не е най тъжната история в света,но и това е мъка и те разбирам.Аз пък дори нямам баща...знам какво е да искаш да си поговориш с него,но го няма...ти поне имаш скайп,по който да говориш с него.Не е всичко,за което мечтаеш,но пак е нещо.Аз с отвъдното няма връзка . Така че се стегни и гледай на живота позитивно.Наслади се на хубавите моменти.

[Bummer]

Съжалявам за баща ти .Да, и това е така, което каза.Първата ми братовчедка няма баща (даже не е и била родена, когато е починал), а от бившия ми клас 3 деца нямаха 1 родител.Но както каза, и моето е мъка и ми се искаше да я споделя с някого.Сега се чувствам съвсем нормално, както преди.Но първите 2-3 часа след като го изпратих се появиха обичайните признаци: виене на свят, повръщане и не можех да ходя...)

[sladkata_presi]

плюс това, аз нямам приятели.никому нищо не съм направил, а всички ме мразят.Не знам защо...
и няма с кой да споделя (с майка ми въобще не искам да се занимавам).Мъката се превръща в омраза и злоба, майка ми не ме усеща и после ме пита "ама Ивайло, ти защо постъпваш така ?"

Ако това ще те успокой,няма съвършенни родители и хора.Не го вземай толкова навътре,ще се чуваш с баща си по телефона-поне е нещо Плюс това както виждам тук никой не те мрази и можеш да си намериш приятели,нищо че нямаш...С майка ти...гледай да се разбираш.
А ако има някакъв проблем или мъка винаги можеш да разчиташ на мен или някой от потребителите стига да искат.
Успех!Не преживявай твърде силно раздялата с баща си,давай го по-споконо!