Всичко започна от една глупава среща в чата, която по-късно можеше да прерастне в нещо голямо. Беше лято, и двамата бяха безгрижни, и двамата не знаеха какво ги очаква. Същите тези двама души бяха от съвсем различни части на света – тя беше пънкарката, изстрадала много от любовта, той беше човекът, който иначе тя не си беше и представяла, че ще хареса, спортист с хубаво лице и весел характер. Последва среща, последва втора...докосване на ръце...прегръдка....целувка. Какво по-хубаво от това за едно момиче на 15 години, отчаяно от лятото, от хората? Но дали и за него всичко беше толкова прекрасно? Предполагам. Телефонните обаждания, бележките, които и напомняха за него всяка вечер преди да заспи, обещанията му...всичко беше като хубав летен сън. Той беше всичко - голямата, истинска любов, тръпката. Но! Както всички нейни любовни истории и тази се загуби някъде по пътя..някъде между неговото породено безразличие и сълзите й...Дали заради големите надежди или заради предварителните планове, които правеха за себе си? Дали?! Знам само, че всичко приключи така изведнъж, че никой от двамата не можа и да разбере къде се изгубиха хората, които преди седмици се прегръщаха на тяхната бяла пейка под големия бук, мечтаеха заедно, посрещаха съдбата си заедно... В момента нашето момиче знае само колко го мрази, но само тя си знае защо. Тихичко посреща болката, и тайно се надява да дойде денят, в който да забрави всичко, да посрещне съдбата си и с открита душа да намери новата любов и щастието, тъй дълго отсъствало от сърцето й.
Дано някой ден написаното да ти припомни това, което имахме...и това, което изгубихме...