"Ние не търсим добър човек, който се прави на мръсно копеле. Нужно ни е мръсно копеле с вид на симпатяга." Тази реплика обяснява същината на "Методът Грьонхолм" - процедура при подбор на ръководни кадри в международни компании и оригинално заглавие на пиесата на Жорди Галсеран, поставена в МГТ "Зад канала" като "Шведска защита".
Всъщност метод с такова име не съществува. Има друга система за подбор на управленски персонал (АС), тръгнала от тестове за офицери в немската армия, пренесена в Англия, по-късно и в САЩ. В сюжета на пиесата са използвани някои от нейните етапи: групова дискусия на принципа всеки срещу всеки, упражнения тип "пощенска кутия" (в кратък срок кандидатите изпълняват определени задачи, накрая обосновават решението си), ролеви игри. Конкретната цел - семпъл и мощен конфликт, най-доброто за театъра според Галсеран. Получава го, като затваря в офиса на голяма компания трима мъже и една жена, кандидати за висш мениджърски пост там. После изследва докъде може да стигне тяхната агресия, самоунижение, морална и емоционална деградация в преследване на целта. На финала на този офис Survivor обаче оцеляването е съмнителна привилегия. Риалити шоуто се е превърнало в реалност, а наградата не се подразбира от само себе си.
Театралният метод на Галсеран ферментира от личния опит - роден е в Каталония (1964), където "хората правят театър с приятелите си, както другаде играят на джаги или на карти", отначало пише, режисира и играе, сега само пише ("бях много лош актьор"). "Методът Грьонхолм" го прави световноизвестен, има и (несполучлив) филм по него. Драматургията му е много близка до тази на Ясмина Реза ("Арт", "Живот Х 3") - Аристотелово триединство, ескалиращ конфликт, диалог на къси пасове, неочакван обрат. Може би общата биография е от значение - тя също е актриса, но продължава да играе с успех. Стилът и на двамата не позволява режисьорски волности. Затова "Арт" (също в "Зад канала") и "Шведска защита" (режисьор Бина Харалампиева) са минималистични спектакли, в които всичко зависи от актьорите.
От "Арт" насам в "Зад канала" не е имало толкова силна екипна игра, каквато правят Христо Мутафчиев, Атанас Атанасов, Пенко Господинов и Василена Атанасова. По пиеса всеки от тях се представя за някой друг. Падането на маските променя и дефиницията на образа, така четиримата изиграват повече от една роля. Атанас Атанасов е свит и неуверен кандидат, с нарастването на шансовете за поста става все по-самоуверен и безскрупулен, накрая е Великият инквизитор. Христо Мутафчиев (отива му да е копелето от началната реплика, играе като прототип на образа) е най-безпардонният, единствен роптае срещу издевателствата на отдела за човешки ресурси, а финалът ще е най-неочакван за него. Играта на Пенко Господинов е балансирана, докато не идва ред неговият персонаж да свали картите с болезнена изповед. Безрезервно ни печели с фините детайли, през които "разказва" драмата на образа (накрая се оказва, че виртуозно ни е манипулирал). А енергията и концентрацията, с която играе Василена Атанасова, качествено отделят тази роля от досегашното й редово присъствие в "Зад канала".
След този спектакъл (и FIX в "Сфумато" по две едноактни пиеси на същия автор) има основание Галсеран от неизвестна величина да се превърне в един от най-играните драматурзи на българска сцена.
- Капитал
--------------------------------------------------------------------
Досега не съм гледала такъв театър. Бина Харалампиева определено ме изненадва.(позитивно) Никога не ме е бивало в ролевите игри, но беше истинска наслада за любопитството ми да наблюдавам такава. Вълнението "кой, какво, кога и как" беше добило чист материален образ - непрестанно ококорените ми очи .
Сценографията е модерна и стилна.
Актьорският състав - абсолютно всички играят страхотно. Особено ме впечатлиха Атанасов и Пенко.(но тук съм пристрастна )
Много добър детайл се откроява в следствие на включената мултимедия, показваща отблизо лицето на "действащия"(в момента) персонаж.(сякаш насочваща прожектора. Много красива хрумка. По-кинаджийско, entertaining.)
Единственото, което поскри усмивката ми беше цената на билета, но смятам, че си струваше.
НОВИНАР - харесвам рецензиите на Гигова
.
)
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат