*ТЕАТЪР*

[paradosou]

*не е съвсем по темата, обаче ми допадна; поствам го, макар и леееко извадено от контекст
**интервю на Иво Сиромахов е

- У нас се роят постановки, в чиито актьорски състав са включени телевизионни звезди от ентъртеймънта. Те напомнят т.нар. черни трупи, бродещи от град на град с постановки за пари. Доста често подвеждат публиката, че правят изкуство, а то си е театрална чалга. Вашето отношение към темата?

– Нямам представа какво влагате в термина “театрална чалга”. Доколкото ми е известно, чалгата е музикален жанр. И къде поставяте границата между “изкуство” и “неизкуство”? Театърът е площадно изкуство, той се е родил на улицата, а не в лабораторията на някой психопат. Той е народно изкуство, колкото и да се гнусят от тази дума комплексарите. Знаете, че в театър “Глоуб” пиесите на Шекспир са играни за пръв път не пред публика от театроведи и ядрени физици, а пред проститутки и амбулантни търговци. По онова време театралите не са презирали “простолюдието”, не са се самозаблуждавали, че превъзхождат публиката си.
Но вероятно според някои хора това е “неизкуство”. А кое тогава е изкуство? Боси, обгърнати в бял пушек актьори да блуждаят в полумрачна сцена с бледи, измъчени лица и отчаяно да вият като курталански вълци към тавана? И в залата да има четирима зрители, от които трима роднини на режисьора. А той да обяснява по медиите, че публиката не го интересува, защото правел “изкуство заради самото изкуство”. Не е ли твърде позорно това? Не бих платил 15 лева за билет, за да гледам два часа гърчове и припадъци.
Преди няколко години бях на фестивала в Единбург. И видях как театрални звезди с десетки роли и награди, не се свенят да играят скечове на улицата и да събират хонорара си в шапка, сложена на тротоара.
Найджъл Кенеди не се срамува да свири с циганите в кръчмата.
Само тук, в България, заради балканските си комплекси делим на “високо изкуство” и “презряно изкуство”. Така наречените “арт среди” страдат от неизлечима парвенющина. Но дори и най-шарената папийонка да сложат, тя няма как да скрие цървулите им.
Какво лошо има в това лица, познати от телевизионния екран, да привличат публика в театъра? Заради тях в салона влизат зрители, които никога досега не са стъпвали в театрална зала. Това лошо ли е? Или трябва да ги изгоним и да сложим пред театрите надписи, че на спектаклите се допускат само научни светила от БАН?