"Сериозен театър" като чуя веднага правя асоциация с всички, които обясняват колко е важно да се чете "сериозна литература" . Последното, което искам, е да се заяждам, обаче Сиромахов е прав за парвенющината. Кой определя кое представление има смисъл? Съгласна, някои са много изпипани и не им липсва дълбочина, разколебават ти схващания... Други са преди всичко за забавление, да разтовариш с тях. Свят широк, хора всякакви, както казва клишето. Всъщност аз не виждам причина, която би спряла един човек да посещава и двата типа постановки; тук се намесва настроението. Хората, които не са част от масовото, се открояват по естествен начин, дори от време на време да се сливат с тълпата. Изпитването едва ли не на чувство за превъзходство не е особено адекватно; мое мнение.
Казаното досега ми напомня за вечния спор в изкуството - дали то трябва да стига до максимално много хора, да е достъпно и "просто/изчистено", или да привлича само малки групи с определен вкус xD.