*ОТКЛОНЕНИЯ*

автор: Здрава Каменова
режисьор: Калин Ангелов,
сценография и костюми: Теодора Лазарова
музика: Чавдар Асенов

участват:
*Кирил Бояджиев
*Здрава Каменова
*Мария Станчева
*Мартин Герасков

резюме:(не зная как да го нарека, но това е рекламата на пиесата)

Момиче: Искам да съм слаба, да ям, но да не пълнея, искам много мъже да ми звънят по телефона, непрекъснато.
Момче: Искам да претрепя някого и да вляза в затвора, това искам.
Жена: Искам да си седя вкъщи и с никого да не се виждам, искам да умра.
Момиче: Искам да ми вземат интервюта, да давам автографи, по мой образ и подобие да направят кукла Барби и момиченцата да си я купуват и да й сменят дрешките.
Мъж: Искам да живея интензивен живот, искам да скачам с парашут, искам да имам много приятели, с които да се събирам и да играя футбол, искам да изкача всичките върхове над 2000 метра.
Момиче: /към момчето/ Искам да ме потърсиш!Искам ти да дойдеш при мен, искам да ми подариш цветя, да ме поканиш на кино, да ме запознаеш с вашите.Искам да се влюбиш в мен, ама истински.
Момче: Искам да съм як, искам да съм готин и силен. /към момичето/ Искам да не ми говориш глупости, искам да те убия.
Мъж: Искам да... искам да мога да... искам да знам... искам да бъда.Искам нещо да ми се случи!
Жена: Искам да ме откриеш, искам да ме целунеш,
ИСКАМ ЛЮБОВТА ДА МИ СЕ СЛУЧИ!
ПЛАМЕН ПЕТРОВ
В ЗАБЪРЗАНОТО СИ КРАЧЕНЕ по тротоарите попадаш на улица „Раковска” № 127. Отклоняваш движението си и влизаш в сградата на Нов драматичен театър „Сълза и Смях”. От стената те наблюдават четири лица над които виси „със страшна сила” най-новото заглавие на театъра – „ОтклонениЯ”. Купуваш си билет от касата и се настаняваш удобно в залата за да видиш постановката на режисьора Калин Ангелов. И… попадаш в свят, които не е твоя свят, но и теб те има там. Попадаш в паралелната реалност на четирима герои и осъзнаваш, че всички ние, Те, Ти и Аз сме „малко лудички” и това само защото искаме „мама да ни слага оня лигавник на точките”, искаме „да не ни барат за задника, защото това много го мразим”, искаме „да си направим пет пластични операции”. Простичко казано „Искаме нещо да ни се случи”.
Здрава Каменова, Кирил Бояджиев, Мария Станчева и Мартин Герасков са имената, които седят зад четирите сценични образа и провокират всички тези мисли в съзнанието на зрителя – в Твоето съзнание. Опитваш се да отречеш, че ти си като тези герои, и се дистанцираш от тях, казвайки, че си друг и техните лудости не са твоите, но тайничко, с крайчеца на съзнанието си, много добре знаеш, че всички сме такива – дребнави, филмови герои, химици и бездействащи. Всеки от нас си създава собствен филм, който сами продуцираме, и в който винаги играем главната роля. Ние сами пишем сценария, създаваме другите действащи лица – може да не сме ги виждали, но „вече сме ги измислили в детайли”. Очакванията са налице. И точно тогава осъзнаваш, че ОчакваниЯ-та те отклоняват от основната ти цел – да живееш пълноценно. От нас зависи дали ще се поддадем на тази си слабост – да измисляме нещата преди да са ни се случили.

Излизаш от залата и ако не друго, вече знаеш, че „нещо ти се е случило” – вълнуващо, разтърсващо, незабравимо. Вадиш мобилния си телефон и се обаждаш на баба си за да я попиташ: „Ало! Бабо! Как си?”, защото знаеш, че тя има нужда от това. Прибираш се вкъщи и там е твоето семейство, което те очаква и обича, въпреки „излишните ти килограми”. Лягаш си и заспиваш. „Поне сега” вярваш, че си обичан – и това ти стига.
Пиесата „Отклонения” не може да бъде определена като блестяща и незабравима. Не защото няма тези характеристики, а просто защото истинските неща в изкуството, а и в живота, не бива да бъдат категоризирани – те са истински или не. Всичко останало е без значение. В заключение бих казал: Отклони се от ежедневието си и се потопи в света на „ОтклонениЯ” – защото той е твоя свят. Но… от гледна точка на истинското живеене. Приятно потапяне – спокойно няма да се удавите, има екшън герои които ще ви спасят.

за в-к Демокрация днес
откъс:
Здравей, искам да те поканя в моята фантазия! Тъпо ли звучи това с”фантазията”? Задрасквам го ...друго не мога да измисля, пак ще го напиша! Здравей, искам да те поканя в моята фантазия!.... Е, какво, не звучи лошо! Важното е как ще се каже.
Представи си, че съм друга, че не ти се обаждам през час, че не ти пускам съобщения, които измислям с часове като: “Мислиш ли си за мен в три през нощта, защото аз да! ..Послеслов и в два също” или “Открий вътрешната ми красота преди да е станало късно!”.
Представи си, че нямам досадна баба, която ме търси на твоя телефон и ти казва, колко добро дете съм, което ти напомня за това, колко добре съм папкала и съответно за излишните ми килограми. Е, на някои мъже пухкавелките им харесват. Преди два месеца един на улицата ми каза : “Сладур”...или “свиня” едно от двете, беше без зъби, не му се разбираше, но май беше “сладур”. Да, определено, май беше сладур. Представи си, че когато вървиш с мен, хората не се подсмихват и аз не ти обяснявам, че те просто ни се радват.
Представи си, че съм толкова интересна и загадъчна, толкова .., че чак нямам роднини, че не ме е срам да се събличам на плажа по бански, че, мога да танцувам сред много хора, /зазвучава музика, тя почва да танцува/ че в мен са влюбени мъже, с които ти трябва да се биеш по два-три пъти на ден! Ще заякнеш! Представи ли си го?…. Толкова съм мистериозна, че чак не съм българка, говоря на английски, ...не, американски английски ...от преди втората световна война! My name is Zuzu! ...Никога не спя!...Не ходя до тоалетната!... Значи и не ям!...Да, не ям!..Но пия, пия коктейли без да се напивам....и всички
дрехи на света ми стават...Харесвам ли ти?...И аз пея..
снимки

влиянието на постановката върху мен