Цитирай Първоначално написано от jghgh
Връщам се от "Фауст" цъкаща с език.
Страхотни, спиращи дъха ефекти, но прекалената модернизация и прекаленият секс в цялата работа не ми се понравиха. Адски е разсейващо да гледаш опипване, цици и секс на всяка сцена от една постановка. Пошло е и не се вписва в представите ми за високо изкуство. Всичко с мярка е добро, но тези "методи" да има повече гледаемост смъкват от качеството. Все пак имаше много мъже в театъра. На мен ми стана тъжно как никой дори не се опитва да вникне доколкото може в идеята, защото е провокиран предимно на първосигнално и примитивно ниво. Разсейващо е и бие малко на чалга според мен. Наясно съм, че определено скандалът става по-голям, когато има "гола цица" и имитация на секс + просташки шегички, но това става за сметка на пълноценното и дълбокото в една постановка (което за мен трябва да е основно). Навярно това се прави с цел да не заспят хората в залата, на които явно им се гледат само зрелища, но не е хубаво да се прекалява.. На мен поне сцените с "клецкане" ми се видяха доста.

[...]
Разочарована съм, че чух хвалебствия за постановката, а останах с лош вкус в устата.

Колкото и да се опитвам да съм толерантна или да съм по-отворена и "вникваща", не ми се получава. Прекаленото разчупване на класиката не ми се понрави.

Винаги очаквам нещо по-високо от това, което се предлага...
[...]Аз специално 'не се изкефих'.
да кажа докато ми е прясно? (не, че няма да го обсъждам надълго и нашироко идната седмица и все пак)

за мен спектакълът е по-скоро неуспешен с тук-там много добре изпипани сцени, идейно и откъм изпълнение (платното и играта със сенките, "детската" сцена с играта на въже и още няколко щипки).

проблемите(във възходящ ред:Д):
*отегчителната повтаряемост на музиката, 1:1 копиран саундтрак, от класиката до техното (+малко от най-комерсиализирания Ян Тиерсен (вероятно, за да не се повтори с "Детство"))
*прекалените дължини (не си мисля как стои във Варна, при положение, че там няма кръг, тук той се въртеше буквално през 5 минути)
*синият прожектор, който блестеше в очите на публиката...
*генерално нарушен синтез! за мен не е достатъчно от една постановка да разбера, че "Фауст" на Гьоте е любим текст на режисьора. Добре, нека текстът да е в центъра на представлението (и той е), но всичко останало би трябвало да заеме втори, приглушен план, а не да пречи и по актьорски да се бие за внимание, чрез надвикване, заглушаване и пр... Тук съм съгласна с теб, че това разсейва, не толкова животинските сцени, колкото неясната(липсваща) йерархия на изразните средства. Вследствие текстът не се чува, за виждане не може и да става дума, но това е вече по-задълбочен анализ, който ще си спестя тук.)