Книгата - прозорец към света

[Bonbonenata]

И така. От училище имам задача да напиша есе по темата за книгата. Възможните заглавия са: "Съдбата на книгата", "Книгата, без която не мога", "Книгата на моя живот" и "Голи са без книги всички народи". Но аз не искам готови разроботки, готови есета. Искам да си го напиша сама. Защо тогава правя тази тема? Защото искам да чуя и други мнения. Все още правя подготовка за есето, събирам цитати (м/у другото нещо не мога да намеря почти никакви...!?), коментари, идеи... Интересно ми е да прочета какво е вашето мнение за мястото на книгите в съвременния свят, за нуждата от тях и т.н. А ако знаете някакви цитати по темата - цена няма да имате!

[izmislenata]

Явно цена нямаме.

[Water_lili]

ами за темата "Голи са без книги всички народи" би могло да се каже,че всеки народ е заклучил историята и обичаите си в писменеста и книгите си така че и бъдещите поколения да могат да четат за подвизите на прадедите си и да са горди от рода си ,и нещо от този род

[punkrock]

Хаха, и на нас ни даваха в 7-ми клас да пишем есе на тема "Голи са без книги народите" и аз преписах от нета и накрая на годината ми дадоха грамота за едно от най-хубавите есета

Ето аз тва преписах, ако искаш промени го, защото на места ми се струва някак тъпо..

"Голи са без книги всички народи"

/есе/

Един от най-забележителните културни феномени на човечеството е книгата. Нейният дълъг живот е доказателство за абсолютната необходимост от нея, а силата й е в познанието, което носи. В познанието, което предава на човечеството. В познанието, което защитава човечеството. В познанието, с което просвещава човечеството.
Човешката необходимост от получаване на знание за света, за себе си, за другите в ранните етапи от човешката история превръща книгата в култов и свещен обект. Огромен е нейният авторитет например в епохата на християнското средновековие. Книгата е сравнявана с Книгата (Библията), която чрез писменият текст на пророците, апостолите и евангеристите предава божествените слова, а това е абсолютната, бепрекословната истина за живота, света и човека. Така чрез книгата средновековният човек получава силата да доказва и отхвърля идеи, получава най-мощното оръжие да защити себе си. Вникнал в единствената Книга, той се сдобива с мъдрост и проникновеност, с душевно равновесие и спасение. Благодарение на Книгата, човек се образова и това му дава възможност да общува с околните. Отношението към книгата е отношение към висшето, към божието слово. Книгата е мощно оръжие в ръцете на просветения. Неслучайно в "Програс към Евангелието" е обрисуван метафоричният образ на здравото оръжие, което коват книгите господни, а за безкнижните народи е казано: "Голи са без книги всички народи, защото не могат да се бият без оръжие с противника на нашите души..." Метафората на "голите народи" включва в себе си идеята за незащитеност, а оттам - за слабост и уязвимост.
Човешката памет е съхранила спомена за огромните огнени езици на Късното европейско средновековие, които превръщат мъдростта на книгата в купчина непотребна пепел. А безкрайните списъци с изброени в тях забранени книги, които унищожават свободата човек сам да избира своя път към познанието и които слагат началото на престъпните гонения спрямо книгата. Въпросът, който следва е: защо? А отговорът отново ще ни върне към метафората за сигурното оръжие на мъдростта и познанието. Унищожената, скритата книга е всъщност унищожената и скрита друга, различаваща се, гледна точка за света и за нас самите.
Въпреки всичко книгата е оцеляла, за да "съживява" и просветлява човешката душа, да помага на хората да водят нормален разговор. Затова и днес тя е актуална и нейното съществуване не е заплашено. Книгата е жива, макар не в тези форми, в които я помни историята - като свитък, като къс животинска кожа. Днес съществува и електронна книга с неизброимите компютърни страници, носещи световното знание, събрано в нищожен по размери диск. И може би това не е последната метаморфоза на книгата. Но по-важно е, че нея я има, защото човек изпитва необходимост от нея. Затова не трябва да си задаваме тревожния въпрос "ще изяде ли мишката книжката?". Възможността книгата да изчезне, да се изгуби, е осъществима само, ако човек изгуби своята чувствителност, мечти и идеали. Ако някога това стане - голи ще останат без книга всички народи.

[Enchantress]

Е,вече се сещам от кое училище си...И ли по някаква случайност имам същото домашно."Голи са без книги народите"не го ли е казал Константин Кирил Философ?А сега по темата...Като напишеш в gоogle цитати,афоризми или нещо от сорта доста сайтове ще намериш.Според мен в това есе би трябвало да изразим мнението си за мястото на книгата в нашия живот и нейното значение.Поне аз това смятам да напиша.Успех!

[Bonbonenata]

Аз реших да пиша за "Съдбата на книгата", защото нищо не мога да кажа за мястото на книгата в живота си. Та то такова почти няма В смисъл повече ме бива по дървената философия Така че ще пиша общо за книгата. Аз го почнах есето с идеята да отделя по нещо за древността, средновековието и съвремемието, 'деликатно' пропускайки соц периода, за който не искам да пиша. А ина Константин Кирил Философ си го е казал от "Проглас към евангелието". Но мен не ме вдъхновява много...

Иначе, punkrock, 10х за есето. Чела съм го. Не е лошо. Кратичко е.

ps: почти със сигурност сме от едно даскало.. ако в часа, в който ти дадоха домашното, имаше един особено развълнуван креативен деветокласник с етюд в ръка, значи сме от едно даскало