ПърваТа любоВ

[hahavteen]

Радвай се тогава, че си се оттървала. 1 мъж не трбва така да рухв заради 1 провал. Как може после да очакваш да е силен и стабилен. Та той при първите семейни пробломи ще се пречупи. Не казвам, че мъжът трябва да е железен, но заради 1 момиче да први опити заради самоубийство и да си зарязва зели живот, не е мъжка постъпка. Аз, че съм момиче няма да го направя.......

Naistina se radvam! Vmesto az da se tru6kam deto yj sum "jertvata",momi4e sum i sum po-malka(o4akva se da sum po-4ystvitelna) go pravi toi.Vmesto da si produlji jivota i da se opita da mi dokaje po dryg na4in 4e sujaliava toi pravi takiva izcepki...Radvam se 4e vsi4ko tova se sly4i sega kogato ne6tata o6te ne biaha stanali 4ak tolkova seriozni za6toto ne mi se misli kakuv jivot 6tiah da jiveia s takuv obseben ot mene 4ovek

[Krom]

Ето ви и една тъжна история.

Моята първа любов срещнах още в началното учелище. тоест някъде 2-3 клас. Но откъде ти едно лапе на 8-9 години да разбира такива неща, е поне тогава не ги разбирахме. Бяхме съученици, на мен ми беше хубаво когато тя ми обръщаше внимание, а и тя се грижепе един вид за мен. Мина време станах някъде около 14-15 годишен, когато най-после в един изненадващ за мен миг, аз разбрах какво означава това което чувствам. та ние не се бяхме виждали от някъде 5 години, а аз неспирах да мисля за нея, прост спомен, една усмивка ме караше да се чувствам добре. И осъзнах че това е любов. Нямахме връзка, единствената ми връзка с нея беше телефонният и домашен номер, който взех когато завършвахме началното учелище - 4ти клас. Ни тизи номве, заедно с номерата на всички съученици от тогава беше в една тетрадка. и така почнах да търся тази тетрадка в нас, къде ли не, но не я намирах. Минаха години, завършех учелище и станах студент. Вече съмм 2ри курс а неспирах да мисля за нея. Взех решението когато се пребера за няколко дни около коледните и новогодишни празници и преди да започне изпитната сесия да пробвам да я намеря отивайки в началното учелище. Там все трябваше да има нещо. И така отидах аз, незнам как, но всички ме познаха почти веднага, учителки, които не са ми преподавали, персонал, абе почти всички които и аз помнех, а бяха минали вече 10-11 години откакто са ме видели като малко хлапе на 10. След извести разговори какво съм преживял и т.н. досега аз минах на темата за тази моя съученичка и вупреки че те нямаха право да издавт тази информация, ми дадох да прегледам книгата на класа ми, където беше записан и телефонна на баба й. И така пребирам се в нас и решавам преди да звънна на този номер за последно да проверя дали няма да намеря тетрадката, там където знам че съм я оставил. И изненадващо как я намерих, а там е същия номер който вече имах.
На кратко за лучелото се по-нататък ... намерих и нейния мобилен, говорихме си няколко(3-4) пъти по телефоназа 3 години, без да се видим и накрая преди около 3 месеца тя ми заяви да престана с тези преследвания.
И така, това е момичето което съм обичал почти целия си живот, момичето което не съм виждал от около 14-15 години, момичето което неиска да ме види, камо ли да ме изслуша.
Може би именно съзнаването, че да обичаш боли и т.н. ми е попречело досега да чувствам към някоя друга нещо повече от привързаност и т.н.

П.п. Незнам какво е излязло от това мое словоизлеяние, дано има нещо смислено.

[nencuHka]

Още болната ми рана.. Бях на 13,когато започнах случайно да излизам с момче,с 2 години по голям от мен.В началото ме харесваше ,зарибявахме се , а аз го имах само като приятел..След време усъзнах,че наистина ми харесва адски много ..но вече може би беше късно.Така и до сега макар и да отричам все още като го видя и ми идва да се разплача,че никога не съм го имала и няма и да го имам...Колко проблеми имах заради това момче,а накрая едва ли не той искаше да ме използва за нещо "по интересно".. Бтв.. измина 1 година и 3-4 месеца от срещата ми с .. Б..

[tuka6na]

Първата ми истинска любов..
бях на 15,той ...три години по-голям.
То не бе любов ,не бе чудо
за същият този човек днес съм сгодена.Заедно сме..5 годинки : ). Приказка.

[EmO_KiD_;(]

Aми аз сега изживявам първата си любов.Много е сладък и много ми харесва.За пръв път изпитвам това чувство и ми е много гот!! Особено като кара скейта си.Тогава направо ме побърква! .Преди това бяхме много добри приятели,ама една вечер осъзнахме,че се харесваме взаимно.

[talisman4e_]

Еми на 14 съм и съм влюбена.. За сега са изминали 3 месеца... откакто имам чувства към него ... а най-гадното е че в моя случай е .. НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ .. Имах го.. но го загубих.. и сега... само сълзи...

[taffy]

Ami be6e predi godina, slu4aino se zapoznahme v edin 4at...strannoto e 4e zapo4nahme da izlizame meseci po kusno, purvo kato priqteli, posle kato gajeta..samo 4e tova be6e za 3 sedmici i posle mi be6e adski gadno...trqbvaha mi meseci za da go zabravq.E, pone uspqh i sum mn 6tastliva za tova...

[vikipf]

Срещнах го преди 10 месеца и 10 дни... И се влюбих в него от пръв поглед... Запозна ни тогавашното ми гадже... "Любовта ми" му беше добър приятел... За това имахме много трудности в началото... Първо бяхме добри приятели, после тръгнах... РРзделихме се за 3 месеца... И сега сме заедно от около месец... Ужасно много го обичам и полудявам като не знам какво прави.. Ревнива съм и това го отблъсква... Ината и студен по някой път... Но наистина го обичам с цялото си сърце... Караме се често за нещаот сорта на "ДА бе аз знам, че на теб не ти пука.." , " Ти все нямаш врме за мен"... И всякакви подобни глупости... Но спора завършва с..
"Ами нз тогава какво да ти кажа... Знай само , че те обичам пък ти прави каквото искаш"...

[ssg_93]

моята първа любов беше в 3 кл.всичко беше мн хубаво.не сме имали нищо сериозно просто се хващахме за ръце и се гушкахме.ходехме около 4 месеца.и след това той правеше опити да се съберем.до 7кл не ме оставяше.сега още се сещам за него,но като фр нищо повече