След толкова години ни се случи
онзаи среща скрита във нощта.
И в нейното очакване научих,
че ти си бил по-тъжен от дъжда.

След всичките мечти неизживяни
изпълнени със пролетни цветя-
във есенните бури ще остане
най-истинския порив на страстта.

След залеза на бялото ми слънце
превърнах се във глуха тишина,
но ти дойде, безкористно изпълни
безлунните ми нощи с светлина.

След истинската обич ни се случи,
онази среща мокра от дъжда...
И тихия ти поглед ме научи-
живяла съм във твойта самота.