Белият гълъб

[UnaBletoLoVeU]

Днес е един от най-сдуханите ми дни от толкова време насам...цял ден прекарах с приятелките си във малкия парк, където има гробище на войниците от войната. Те ни подтикнаха към разговори за смъртта, за това, което следва след края, за Бог, за починалите ни познати....и реших да излея чувствата и мислите си за това...Много ще се радвам на мнения. Безсмислено е да го казвам, щом все пак го поствам тук. Пък и бях обещала (=

.........

[SlAdKy_KoTi]

Како супер е =D> Много добре си описала всичко и ....е супер трогващо
Много ми хареса Много е добро! БРАВО!

[^Sam90^]

Макар да става дума за 80-годишна жена, се усеща, че говориш от свое име. Усеща се, че си изпитала тази болка от умиращото приятелство. Споменът за старите дни, който често изплува у всеки един от нас - споменът за детството. Може много хора да кажат, че все още сме деца и изживяваме детските си години... но не е така.
В днешни дни децата стават възрастни много бързо прекалено бързо... съдбата не подбира големи и малки, а налага бича си на всички с еднаква сила.
Много ми хареса разказът ти! Явно обичаш да пишеш, а и ти се отдава. Съветът ми е да пробваш да напишеш нещо по-дълго - нямам предвид няколко страници, а може би цяла книжка. Знам, че звучи налудничево, но в момента това правя и аз и имам намерение да види бял свят... извлечи полза от таланта си и не оставяй да замре! Развивай го!
Поздрав!

[TheSpiderPiG]

Написаното от теб мн ми хареса , между другото почти всеки човек се замисля за тези работи . Темата си е сдухваща , но моя съвет е да не гледаш толкова песимистично на нещата : ) не всеки умира сам , а някои дори оставят нещо след себе си