Не ми е мястото в очите ти
и да те искам нямам право,
но тихия копнеж не стихва
и няма как да те забравя...

А мислите горчат и кървава
душата стене от умора.
Сърцето ми отдавна мъртво е-
не издържа на твойто “сбогом.”

Надежди и мечти погребвах,
светът докато опустя...
Повярвах, че са безполезни,
да ме предпазят от дъжда.

И май е време да изчезна,
щом друго нищо не остана-
голямата любов бе лесна,
преди да бъде разпиляна...