"Смисълът на благородната лъжа"

[Wentworth]

Трябва ми съчинение или анализ на тема/въпрос ''Смисълът на благородната лъжа'' от разказа ''По Жицата'' на Иван Вазов

ПЛС кОито има време нека потърси че аз търсих но не намерих [-o<

Редактирано от ^npocTo^a3^f^
7 точка от правилника!

[Presley]

По Жицата
(Йордан Йовков)
Защо Моканина изрича своята
Благородна лъжа ???
(Интерпретативно съчинение)
Разказът “По жицата” на Йордан Йовков се отнася до нещастието на едно селско семейство , което трогва писателя и той създава съ;нуващ разказ за човешката болка и съпричастност на Моканина да изрече своата благородна лъжа, и надеждата за съпричастността, и за безкрайния път към чудодейното изцерение. Гунчо разказва за семейството си, за прехраната си, за бедствието в семейството си – как единствената му дъщеря се разболява, а другите му деца не се раждат, защото майката и цялото семейство е бедно и не могат да ги изхранят. Гунчо среща Моканина и му разказва за злополуката в семейството му. Моканина се трогва от историята и за да не отчае Гунчо и неговото семейство, което търси една бяла лястовичка, изрича една лъжа – една в този слъчай благородна лъжа.
Чрез своята “благородна” лъжа Моканина иска да съхрани надеждата, и за да не отчае напъсно семейството ги излъгва, той ги лъже, че има бяла лястовица и че дъщеря им ще бъде изцерена. По този начин той се опитва да си внуши, ченаистина има такава лястовица. Вижда, че семейството страда и се опитва да ги улесни.
Гунчо и семейството му продължават своя път към надеждата, че Номка ще се излекува от болестта, и запазва тази надежда,че ще срещне изцерението. Гунчо вижда, че по жиците са накацали много лястовици, но черни. Той не вярва в чудотворната роля на лястовицата, но тръгват да я търсят и това доказва обичта и грижата му към семейството. В разкара е включено и душевното състояние на героя – треперещите пръсти; очи, които не виждат пътя към надеждата за спасението на Номка. След изричането на лъжата на Моканинамайката на Номка се разплаква от вълнение, че дъщеря им може да оздравее.
„По жицата” е разказ за човешката мъка, но и за човешката съпричастност към чуждата беда. Змията ухапала Номка е олицетворена като зла болест, а лястовицата като лекарство. Действително в живота може да се случи всичко, което се отнася до човешките преживявания и постъпки. Петър (Моканина) е наистина впечатленот разказа и отправя един вик към Бога :
“Боже , колко мъка има по тоя сват Боже.”
Той сам се пита дали има бяла лястовица, след разговора с Гунчо той се опитва да убеди самия себе си в съществуването на такава лястовица.
“Пък може и да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана има”
Чудотворната роля на лястовицата е, че който я погледне от каквото е болен оздравява.

Само това намери,дано да ти върши работа..

[FelisDirus]

Я пак? Кой е написал "По жицата"?
А сигурно "Под игото" е Елин Пелин... ОМГ

Евала на матурите... =D>

[gorska]

Боже Господи, наистина не разбирам как може да учиш произведението и да знаеш дори автора... А и това се учи на края на седми клас, поне аз тогава го учих...

[gorska]

А иначе аз не намерих отделно за благородната лъжа, но намерих това: http://slovo.bg/old/litforum/223/ldimitrov.htm
Като от него за твоята тема се отнася само


По повод на така наречената "благородна лъжа", стигаща своята кулминация в думите: "Аз я видях, ще я видите и вие. Аз с очите си я видях, бяла такава, бяла", ще допълним следното. Инициативата за това какво да каже Моканина, поема Гунчо: "Нонке, тоз чиляк виждал лястовичката". И на Моканина не му остава нищо друго, освен да изпълни индиректно заявената воля (подкана) на объркания баща. Но този, който заговаря в момента, не е Моканина, или поне не е Моканина, когото познаваме от разказа досега - наивник, добряк, смутен при въпроса за лястовицата, милосърден. Чрез него говори друго същество, обсебило съзнанието му. След въпроса на Гунчо за птицата, когато се поражда необходимост от потвърждение, за да не отлети и последната надежда, Моканина първоначално е "учуден", тоест вдаден в чудото, а след това: "нещо се подигна в гърдите на Моканина, задуши го, очите му се премрежиха". В него се инкарнира чужда позитивна креативна енергия, друго (висше?) създание. Той неусетно преминава в транс. Репликата: "Ще я видите..." е изречена с тона на заклинание, на пророчество, на благослов. Бъдещето време е перифраза на молитвеното "Амин" ("Да бъде"). След Словото героят остава "замислен", той все още не може да излезе от унеса.


Можеш да го използваш като аргументация, а да си измислиш увод...
А ето и още един сайт: http://www.academy21century.com/bg/tediiovkov.html

[ArTanDra]

Трябва ми съчинение или анализ на тема/въпрос ''Смисълът на благородната лъжа'' от разказа ''По Жицата'' на Иван Вазов

ПЛС кОито има време нека потърси че аз търсих но не намерих [-o<

Редактирано от ^npocTo^a3^f^
7 точка от правилника!

А "Под Игото" е написан от Йордан Йовков Ти малоумен ли си ? Напиши си го сам , размишлявай над разказа толкова ли е сложно да си размърдаш малко мозъка.. тъп народ.

[gorska]

Трябва ми съчинение или анализ на тема/въпрос ''Смисълът на благородната лъжа'' от разказа ''По Жицата'' на Иван Вазов

ПЛС кОито има време нека потърси че аз търсих но не намерих [-o<

Редактирано от ^npocTo^a3^f^
7 точка от правилника!

А "Под Игото" е написан от Йордан Йовков Ти малоумен ли си ? Напиши си го сам , размишлявай над разказа толкова ли е сложно да си размърдаш малко мозъка.. тъп народ.

Напълно си прав/а.

[UnaBletoLoVeU]

Трябва ми съчинение или анализ на тема/въпрос ''Смисълът на благородната лъжа'' от разказа ''По Жицата'' на Иван Вазов

ОМФГ!?!?!?!??!?!

Да живее образованието! Евала!

[wwe11]

и на мен ми трябва ама

[JoeBanana]

Трябва ми съчинение или анализ на тема/въпрос ''Смисълът на благородната лъжа'' от разказа ''По Жицата'' на Иван Вазов [/b]

"е, спокойно, сигурен съм, че не си толкова тъпа, колкото ни показа"
това беше една благородна лъжа

[dark234]

opal4enzite na 6ipka e ot radi4kov-abe hora kak moge da ne zanete 4e po gizata e ot iovkov male

[MiSs_DioR_CheRiE]

Трябва ми съчинение или анализ на тема/въпрос ''Смисълът на благородната лъжа'' от разказа ''По Жицата'' на Иван Вазов [/b]

"е, спокойно, сигурен съм, че не си толкова тъпа, колкото ни показа"
това беше една благородна лъжа

prost narod

[sexy_bebz]

Тц тц тц аз сега разбирам, че съм си много добра ученичка или пък, че толко време съм учила и да не знам кой е написал "По жицата"