- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Да има Рай...
Докосни тялото ми студено,
лежащо беззащитно в моят гроб.
Виж изражението ми вледенено,
и пак кажи, че ме обичаш!
Погледни очите, тъжни са били,
когато съм умряла!
Просто бях без сили,
и душата ми от любов бе изгоряла!
Сега стоиш със цвете над моето тяло,
слагаш лалето върху моите гърди!
И лалето на момента изгаря, от омразата прегоряло!
Всичко се срива за миг, нали?!
Няма вечни неща в този свят коварен,
всичко си има своят край!
Виждам ликът ти!Той е печален!
Сега просто се моли се да има РАЙ!!!
Infant Child...
И когато достигна зората,
преди тя навън да изгрее…
Ще убия с нежност самотата,
и слънцето своята скръб ще излее!