Луцифер

„Повелителят ни
Господ наш, той самия
Подло предаде ни...
За смъртната помия.

Ние вярни бяхме
Нему най-верните от вси.
Бели се зовяхме
Но той да служим не позволи.

И избра тези обвивки
Черупките така проклети.
На нас празните отливки.
В грях вечен заклети.

„Пред гниди не ще ние коленичим!”
Зовяха родните ми скъпи братя.
„Заповед е всичко, що изричам!
Дори и пред поддали се на змията!”

И тези, що запазихме си
Гордостта ангелическа.
Нарекоха ни предатели
Били сме на Бог неприятели.

Сега, предишни Водачо мой
Чуй ме, и чуй словата Паднали.
Няма да намеря аз покой
Докато Тронът ти не се заличи!

Чуй ме
Оковите ще влача
Чуй ме
Теб вече не ще тача!

Ще скърша предателската ти
Корона на отрова и измами.
Пръст еретична, мене приеми
Рогата вдигни, от светлина огряни!”


Тъй зовеше с горест Луцифер
Носителят на паднала светлина.
И меч огнен насочи нагоре
Знак свещений за идна бъднина.