Понякога страданието и болката карат човек да поглежда по различен начин на заобикалящия го живот. Твърде малко е казано за героя като за отделна личност, но все пак и в него, както във всеки друг, има нещо добро. Макар това положително чувство да е само любовта към Силвина и да е причина за злото и болката, родени в друга човешка душа, това добро все пак съществува. За един човек едно нещо е добро, за друг то е лошо и обратно. За определена личност границата между положителното и отрицателното е твърде различна.
Въпреки че наистина обича Силвина, нещо, което е почти сигурно, читателят трябва да признае, че действията на този герой не са подчинени само на любовта. По-скоро той е воден от желанието да отнеме жената на съседа и да докаже, че е по-добър от едно четиринадесетгодишно дете. Но и тук никой няма право да го вини. Руфат плаща и получава това, за което е платил.
Начинът, по който е представен неговият образ, е причина голяма част от читателите да го отхвърлят и презират. Но не такова е и отношението на Николай Хайтов към героя. Авторът усеща страданието на този човек, вижда го като същество, нуждаещо се от състрадание и съчувствие. Ето защо, преди някой да обвини героите, първо трябва да разгледа от три, дори и от четири различни гледни точки всяко едно от събитията. В случая разказвачът е Рамадан, но ако беше Силвина или пък Руфат, всичко щеше да изглежда по друг начин. В сегашния вид на разказа миналото преследва героите и всеки един от тях се характеризира посредством живота и действията на останалите. Читателите имат възможност да видят Руфат само през погледа на Рамадан -неговия най-голям враг, който в мислите си триста пъти го е трепал и съживявал. Борбата между тях двамата е всъщност битката между доброто и злото, красивото и грозното.
И Рамадан, и Руфат са главни герои в разказа Дервишово семе на Николай Хайтов. Двамата много си приличат, но и много се различават. Както единият, така и другият е жертва на обстоятелствата. Всеки от тях е трагически виновен за съдбата си, а и за съдбата на ближния. Руфат е жертва на собствените си амбиции и интереси. Желанието му да бъде над всичко и всеки му причинява единствено болка и разочарование. Той не позволява на прекрасното и красивото да се развиват и да съществуват в него. Самоизмъчва се и се самонаказва не защото такава е целта му, а защото това е резултатът от стремежите му.
Неговата вина не е по-голяма от тази на останалите герои. Руфат купува любов, но получава презрение. Минават годините и жизнеността му изчезва, превръща се в болнав старец, зависим от своя враг. Най-тежкото наказание за него е да вижда как този, над когото се е присмивал и на когото е причинил само болка, го съжалява. Трудно и жестоко е за Руфат да приеме себе си в ролята на болен старец. Нещастието му е голямо, но вината му за това нещастие не е по-малка.
2