.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 11 от общо 11
  1. #1

    Стигнахме до петък

    Стигнахме до петък

    Денят е сряда.Час по английски.Един от многото.Още малко остава до така жадувания уикенд нищо, че 40 дни имаше стачка и не съм пипвала учебник.В главата ми кънти песента на Boyz II Men- End of the road.Кой край, всъщност?На мъчението ли?На войната?На мъката?На живота?

    Днес имам 4 часа английски и единственото, което ме спасява, е прозореца, през който надничам по време на часа, очаквайки някой да ми помогне и да ми обясни какво правя затворена в ужасно тясна за 22-ма човека стая,иначе в най-елитната езикова гимназия в града.Въпреки безмълвните ми викове,никой не идва.Госпожата пише на дъската дните от седмицата, които съм учила още в детската градина и при това ги пише толкова бързо, сякаш някой я гони.Но и на нея не й е лесно.

    И сега, какво?Успях.Постигнах целта си.И точно в това е проблема.Не ми беше мечта, а цел.А аз мразя целите.Живея за мечтите.

    Но, на кого му пука?Всички ще кажат, че съм една от многото стегнали се в 7 клас ученички, успели да влязат в хубаво училище.Не, ето това е грешката.Аз не съм една от многото.Уникална съм.Единствена.Sono unica, si.

    Надуто ли звучи?Не, не мисля.Просто съм себе си.Приемам се като уникална, за да имам все повече хъс да се откроявам и да еволюирам.Градация, да.Любимият ми литературен термин.

    Гледайки през прозореца ми към света, с надеждата да попадна на по-добро място и да правя това, което искам, аз неусетно се прехвърлям в друг свят, някъде, където всички са усмихнати, любовта я има.Пръсната във въздуха, точно както е в коридорите на гимназията. Безрезервна любов в пълния си блясък от и за всички.И музика.Хубава музика.Без сини прашки, череши, шампанско, сълзи, дръжки и т.н.С много радост и вдъхновение.И мечти, кацнали на клоните, чакащи някой да ги грабне. И много мигове.И въздух, пълен с вълшебен прах с мирис на цветя.
    Мечтая за място, на което хаоса да е на почит и на никого да не му пука с какво е облечен другия и каква марка е телефона му.И колко минути бяга срещу вятъра, за да изсъхне лака на ноктите .Защото, за да бъдеш човек, преди всичко трябва да си далеч от безсмислената суета, заливаща ни отвсякъде.За да те сполети щастие, за да те дарят с усмивка и за да гребеш от живота с пълни шепи не трябва да носиш VERSACE.Можеш да се скриеш под него.Да скриеш малодушието си, да се качиш в ултра скъпата си кола и да продължиш да бъдеш малък човек (не)умело скриващ се под затъмнените стъкла на Mazeratti Quatro Porte.Да, между тези с Mazeratti има и много успели хора, тръгнали от нищото.Но те си личат отдалеч, повярвайте ми.

    Не завиждам на никого.Завистта убива.Напротив, възхищавам се на успелите, не, на ИСТИНСКИТЕ успели хора.Хората, които ценят труда.Защото рано или късно фалша излиза наяве.Достатъчно ни лъжат, няма нужда от още.

    И, да, в моя огледален перфектен свят няма да има нужда да се правим на нещо, което не сме, за да бъдем щастливи.За да видиш "невидимото видимо", за което непрекъснато говоря, няма да има нужда да изглеждаш специален в очите на другите и чантата ти да е Prada.Достатъчно е да знаеш, че наистина си специален и че щастието спохожда хората, които вярват в него.

    Не, аз не съм някоя откачена, която мрази света, мрази модата, скъпите коли и т.н.Съвсем не.Но, това ли е най-важното? Животът минава..Той не е цел, а пътуване, са казали Aerosmith.

    Господи, всичко е толкова преходно.Не си струва да се тревожим за неща, които само ни пречат да изживеем мига.Животът е колело.Кръговрат.Временнос т.Няма нищо вечно.Днес си тук, а утре...Живей сега.Дишай.-казах аз.Да, все още съм никоя.Но, някой ден.Някой ден ще съм това, за което мечтая.А за всички, които мислят, че мечтателите са слаби хора, ще кажа, че бягството в мечтите не е признак на слабост.Напротив, на изключителна сила.И обещавам, няма да се крия под затъмнени стъкла.Все още съм на прозореца.Моя прозорец на последния чин в ужасно тясната стая.

    Стигнахме до петък.
    Човешката мечта е като хвърчило.Просто трябва да имаш търпение, за да я задържиш.А след това и за да тичаш след нея.
    Теа Денолюбова

  2. #2
    Моля за коментари
    Човешката мечта е като хвърчило.Просто трябва да имаш търпение, за да я задържиш.А след това и за да тичаш след нея.
    Теа Денолюбова

  3. #3
    Голям фен
    Регистриран на
    Apr 2004
    Град
    S o F i A
    Мнения
    727
    =D>
    Bravo adski mnogo mi haresa napomnq mi za dnite v angliiskata gimnaziq haha.
    Не позволявай на другите да ти казват за какво да мечтаеш!

  4. #4
    Много ти благодаря за коментара Радвам се, че ти хареса.Нека всички, които имат някакво мнение по есето да го споделят
    Човешката мечта е като хвърчило.Просто трябва да имаш търпение, за да я задържиш.А след това и за да тичаш след нея.
    Теа Денолюбова

  5. #5
    Супер фен
    Регистриран на
    Apr 2007
    Град
    в килера
    Мнения
    1 276
    Страшно много ми хареса! Браво

  6. #6
    Голям фен
    Регистриран на
    Jul 2006
    Мнения
    598

  7. #7

    Регистриран на
    Mar 2007
    Град
    FuckyLAnD
    Мнения
    372
    Цитирай Първоначално написано от zloto
    Страшно много ми хареса! Браво
    \/
    Коалиция за Успешно Развитие и Европейски Ценности (К.У.Р.Е.Ц.)
    К.У.Р.Е.Ц. ще запълни всички дупки!
    К.У.Р.Е.Ц. ще ви оправи за 800 секунди!
    К.У.Р.Е.Ц. стои зад всеки от вас!
    К.У.Р.Е.Ц. е вашето бъдеще!
    К.У.Р.Е.Ц. е във вашите ръце!

  8. #8
    Мега фен
    Регистриран на
    Apr 2007
    Град
    София
    Мнения
    4 803
    Хареса ми.Много е хубва идеята.Напесала си го добре,браво.Само малко пунктояцията не е много добра.
    [size=7][b][u]fosse cos

  9. #9
    Повече от фен Аватара на Disorder
    Регистриран на
    Jan 2005
    Град
    Добрич/Свищов
    Мнения
    415
    Есето само по себе си е хубаво, особено като се има предвид на колко години си. Това което ме подразни е песимизма струящ от него, типичен за повечето ти връстници. Защо е толкова мрачно? Нима дори младите хора не могат да се радват на живота и да оценят това, което имат? На къде отива света в такъв случай?
    When I look into your eyes there's nothing to see, nothing but my own mistakes staring back at me...

  10. #10
    "Не завиждам на никого.Завистта убива.Напротив, възхищавам се на успелите, не, на ИСТИНСКИТЕ успели хора.Хората, които ценят труда.Защото рано или късно фалша излиза наяве.Достатъчно ни лъжат, няма нужда от още. "

    Няма злоба, нито завист.Аз съм един изключително весел човек, оптимист до мозъка на костите.В есето ми няма капка песимизъм, просто представям нещата такива, каквито ги виждам.Плюс това казвам, че някой ден, когато съм успяла, когато съм някоя, няма да се крия под затъмнени стъкла.Ако това не е оптимизъм, че ще успея и че ще стана такава, каквато искам, то тогава кое е?
    Човешката мечта е като хвърчило.Просто трябва да имаш търпение, за да я задържиш.А след това и за да тичаш след нея.
    Теа Денолюбова

  11. #11
    COOL =D> =D> =D>
    Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти!

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си