Преди да се родя

[glupacheE]

amiii trqbva speshna pomosht za interpretativno sa4inenie n\ tema JIVOTAT NA 4OVEKA-NIZ OT IRONI4NI SLU4AINOSTI V PREDI DA SE RODQ NA IVAILO PETROV
akoo znaete ot kade moga da go namerq pls kajete shtoto rovih no na tazi tema ne otkrih
ako ne vi se pishe cqlo sa4inenie pls pone mi napishete tezata i podtezite a az shte gi razvia pls
blagodarq predvaritelno

Редактирано от ^npocTo^a3^f^
7 точка от правилника!

[glupacheE]

pls hora naistina e mn mn mn speshno dnes trqbva da go pishaa ne moga da go namerqq nikadee

[sexa_na_kompleksa]

Виж това:

Иронията – един избор за поглед към миналото


В повестта ,,Преди да се родя” авторът Ивайло Петров връща читателя към своето собствено минало. Той решава да разкаже за събитията преди своето раждане по много особен начин – говори сякаш е бил свидетел на всички тези случки.
Авторът използва интересен художествен похват – иронията. Гледа с добродушна насмешка и присмех на събитията, хората, порядките и нравите от миналото. Иронията е насочена главно към онези моменти, които не са толкова добри, и които българинът трябва да преодолее. Ивайло Петров обича своето семейство. Познава бита и нравите на българина, но знае че не всичко, което прави той е правилно.
Още в началото на повестта прозвучава ироничният тон. Като говори за баща си, авторът споделя с читателя:,,Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните...”. Насмешката е насочена към рода и главата на семейството. В ироничен план е изграден и образът на бабата. Тя ходи боса в обора, чопли си зъбите със сламка от сеното, гледа сина си с ,,мазни очи”и се оригва на лучената чорба. Героинята има необосновано високо мнение за себе си и за своето семейството. Любящата майка търси за сина си най – хубавото и богато момиче, смята, че всички ще се избият за него, но авторът е напълно откровен с читателя:,,...хората нямат особено добро мнение за нашата почтена фамилия”.
Баба Неда и дядо Иван се интересуват само от изгодата, а не питат сина си дали иска да се жени, или не. Наемат Гочо Патладжана да им осигури мечтаната невеста. Те се пазарят и отлагат годежа, защото това за тях всъщност е една сделка. Не се притесняват да се представят като заможно семейство, за да постигнат целта си. Гочо Патладжана измисля какви ли не лъжи:,,...в джоба на баща му не се гонят бълхи. Марин Денев от Вълчи дол, ако го знаеш, за него овце купуваме...”. Двете семейства се надлъгват, водени от желанието да извлекат по-голяма изгода. Никой не се интересува от чувствата на младите.
Авторът говори с насмешка и за стратезите на годежа – Гочо Патладжана и Каракачанката. Иронията е заложена в имената на героите. Те набелязват в духа на карикатурата характерни черти от портрета или характера на всеки един от тях. Гочо се е сдобил с този прякор, заради големия си синкав нос, който издава склонност към пиянство. Името на Каракачанката показва нейния произход и характер. Тя е напориста и решителна. Готова е да доведе, всичко което е започнала до край, преследва целите си, докато не ги изпълни. И двамата годежари са готови да приложат всичките си умения за да оженят двамата младежи. Приемат това като въпрос на чест. Превръщат тази женитба в битка между селата и родовете.
В иронична светлина са представени и двамата млади, бъдещите родители на автора. Когато отиват да видят булката за първи път, бащата на разказвача е толкова срамежлив, че единственото, което вижда от Бера е ,,едно копче от робата й”. Бъдещата му съпруга се държи надменно и високомерно.
Когато преговорите не вървят, семейството на младоженеца прибягва до крайни средства: кражбата на булката. Обаче нещата не се развиват според очакванията им и те отвличат друга Бера, която същата тази вечер трябва да бъде взета от друго семейство. И двете Бери нямат нищо против да ги отвлекат, те не се съпротивляват. След като поправят грешката, най-после се стига до сватба.
Авторът гледа с ироничен поглед и на сватбената церемония. Тя е подготвена и осъществена набързо, защото бабата и дядото са уплашени да не вземат родителите на булката да си я приберат. Младоженецът е толкова уплашен, че не смее да легне до жена си. Издържан в ироничен план е и разказът за първата брачна нощ на младите. Те са несигурни и объркани, но са длъжни да изпълнят повелите на родовата традиция. В този момент има всичко друго, но не и най-важното – нежност и копнеж.
Ивайло Петров говори с насмешка и за още едни момент от повестта – сватбата, които предизвиква промени в живота на всички. Дядо Иван е принуден ,,да падне на четири крака пред коритото”. Обикновено той си мие главата “от Великден на Великден”. Авторът говори с насмешка за хигиенните навици на семейството. Насмешка будят усилията на баба Неда да изчисти къщата и да я подготви за щастливата събитие. Тя изхвърля ,,седем кофи с боклук на бунището”.
В ироничен план са издържани и съпоставките, които авторът прави, между нравите и вкусовете на миналото и настоящето.
Повестта на Ивайло Петров ,,Преди да се родя” е издържана в ироничен план. С добродушна насмешка, но категорично авторът показва редица слабости в бита на българина в миналото. Осмива някои остарели порядки. Той познава българският бит и душевност, запазва уважението си към тях, но забелязва и недостатъците и намира сили да говори за тях с много свежо чувство за хумор и в същото време недвусмислено да се разграничи от всичко, което смята за лошо. Авторът не идеализира и настоящето. В много случаи иронията е обърната и към негативите на съвременната епоха. Ивайло Петров успява да види и себе си през погледа на иронията. С творбата си той дава пример за един различен поглед за живота.







С ИРОНИЯ И НОСТАЛГИЯ КЪМ ПРЕОБЪРНАТАТА КАРТИНА НА ВРЕМЕТО

Повестта „Преди да се родя” на Ивайло Петров представя пространствените измерения на действието от нова гледна точка. Тя преобръща посоката на времето и всичко става различно. Авторът е „свидетел” на събития още „преди да се роди”, рисуващи родната Добруджа в далечни, непознати времена. Познатият ни опоетизиран Йовков патриархален космос - носител на човешките ценности, е разколебан.
Героят на Ивайло Петров с жадни и любопитни очи ще опознава света и ще се сблъсква с противоречията му. Още в самото начало на повестта се „преобръщат” духовните ценности. Иронично е отношението на разказвача към баща и дядовци: „Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца.” Родовите ценности сякаш са разколебани. Авторът се „вглежда” в миналото с духовните ценности на настоящето. Живеещият в края на XX век има самочувствието на интелектуално превъзхождащ зависимия от рода и традицията патриархален човек.
В парадоксалната си автобиография Ивайло Петров изгражда чрез смешното иронична представа за света. Осмивайки го, той се дистанцира от него и налага своя естетически идеал. Чрез ироничния, но тъжен смях на разказвача са отречени невежеството, примитивността, грубостта. Иронията на автора към преобърнатата картина на родовото време въвежда в художественото повествование пародията, която иронизира традицията. Хората се проявяват като хитри, глупави, пресметливи. Проблемът за женитбата и продължението на рода е проблем на старейшината или на главата на семейството, а не на момъка. „Баба и дядо решиха да се сдобият с още две работни ръце", споделя героят и той е длъжен да се подчини на тяхната воля. За тях женитбата е сделка и не е свързана с любовта, с дълбоките и трайни чувства. Да продължат рода, да народят деца е дълг на младите хора към патриархалните традиции. Но новородените, въплъщение на изпълнения дълг, са практическа необходимост, полезна работна ръка. А това снижава традиционните ценности. Примитивно е мисленето на пъдаря Доко, изразено в обръщението му към бъдещата майка: „ Тези дни ще имаш момче, значи! Ще има кой да ви пасе добитъка. ”
Според правилата на тогавашната етикеция, откупът, зестрата, пазарлъците решават съдбата на младоженците: „Бъдещите съпрузи трябваше да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непременно да се харесат, тъй като бракът им биваше предварително решен от техните родители.” Увлечени от своята алчност, сватовниците и сватбарите се озовават в комична ситуация - открадването по погрешка на майката, която с радост би останала в богатата къща: „Майка ми погледна през прозореца към широкия двор, напъстрен с кръстчета от кокоши крака, и тихо заплака за този двор, за голямата къща, за градината и за цялото село, в което можеше да живее отсега нататък. ”
В патриархалното общество се отделя особено внимание на ритуалите за доказване на честта и достойнството и на младите, и на старите от рода. Приятелството и любовта не са движеща сила за съхранението на родовите ценности. Нямат значение душевните терзания. Съмненията, колебанията на тези, които започват нов живот, не вълнуват никого.
Личността в това общество се стреми да се изяви и да се докаже, но за осъществяване на себеизявата на героя са необходими освен желание, воля, твърдост и упоритост. Синът (героят - разказвач) не следва примера на своя баща, останал верен на патриархалните закони. Той се устремява към новия, модерен свят. Представителят на следващото поколение се отделя от идилично-то родно село. Градът ще го приюти, а там патриархалните нрави са безвъзвратно загубени. В съвременните градски условия човекът с променен поглед към света ще търси нов хоризонт за личностния си АЗ.
Разказвачът в повестта представя сцени и картини, образи, като изразява' ироничното си отношение към тях. Похватите на ироничното, които писателят използва, са най-разнообразни. Главният е постоянното смесване на образи и представи от двата свята. Отнасяйки се към миналото с насмешка, той изпитва до известна степен и носталгия заради безвъзвратно загубените родови ценности. В новия си пристан героят не се чувства сигурен и защитен от бурите на живота.
Иронията на автора се задълбочава. Тя прониква във всеки детайл от изобразения художествен свят. Езикът е наситен с иронични обрати. Просторечие съжителства с абстрактни названия и понятия от различни нива на словесното общуване. Ироничният поглед на Ивайло Петров разкрива истината за чуждия му, див съвременен свят: „Разбира се, времето безпощадно променя всичко, променя традициите, колкото и да се стараем да ги съхраним, или най-малкото ги осъвременява. Сега например... Никой не краде вече моми посред бял ден, тази работа се смята за варварщина, каквато си е, пък и момите не чакат да ги крадат, сами отиват, при когото си искат... И кражбите от частни лица се смятат за... предразсъдък. Крадат от държавата..., служат си с всевъзможни бумаги и много умело се изплъзват от съдебните власти... ”
Ивайло Петров не бърза да обвинява и да отхвърля миналото: „Не, не бива да избързвам с предварителни заключения. ” Едва ли самият той е убеден в превъзходството на новия начин на живот. Авторът провокира критично отношение към действителността. Крайните изводи са прибързани.
Иронията често се преплита с носталгичен копнеж, за да бъдат определени онези далечни времена като „диви и чудесни”. Мечтае да се завърне в света на чистите детски образи, на светлите пориви: „Върнете ми моето детство, върнете ми го още от първия ден с малката къщичка землянка, с бълхите и страшните пъдари, с тъмните нощи, пълни с караконджули и конекрадци!” Разказвачът не би могъл да се чувства щастлив сред дивата власт на съвременната агресия.
Ироничният свят на Ивайло Петров в „Преди да се родя” е свят на разколебаните ценности. Героят разказвач извървява дълъг път към себе си и преосмисля дълбоко истината за правото на избор на личността. Родът е началото, духовният корен на човека, но личността е тази, която трябва да избере как да живее в мир със себе си и със света.

[glupacheE]

blagodarq mnogo mnogo mnogo mnogo superr siiiii
ako ti trqbva za nehsto info pishi mi

[vania91991]

Моля ви да ми помогнете,за домашно по литература имам да пиша върху разказа "Преди да се родя"на Ивайло Петков.Трябва да пиша за :Кражбата на момата и размяната.......и какви чувства преживяват двете Бери.(това е глава 6 и глава 7 от разказа).Много ви се моля да ми помогните,спешно ми трябва.

[sh3_1s_7h3_0n3]

blagodarq mnogo mnogo mnogo mnogo superr siiiii
ako ti trqbva za nehsto info pishi mi

Темата е приключена.