- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Торбалан...
мен не ме плашеха с Торбалан, а с Баба Ягаи аз им вярвах де
![]()
Don't know if it's a mirage but I always see your face, Damon Salvatore
За себе си не помня на колко съм била.Преди няколко дни аз плаших братовчедка си (на 4 годинки..) с него. Уплаши се много найстина но:
Аз-Иии той събира децата и ги води при него да си изядат вечерята...
Тя: Е,поне другите деца ще ми правят компания...![]()
![]()
мисля че бях на 4-5 но не ме плашеха с торбалан а с баба яга (то затова още си ме е страх колкото и смешно да звучи) ... и вече на 7 някъде разбрах че това са били пълни глупости ...
Мен са ме плашели с баба Яга![]()
ии до колкото помня с мечката
![]()
и с вълка ако не се лъжа,, не помня мн добре..
![]()
А сега се сетих,че като малка мислех,че небето е гора и баба Яга лети по небето![]()
![]()
![]()
Единствено с торбалан ме плашехаОбаче не им се връзвах много...Иначе аз сама си се плашех като по-малка, защото много обичах да гледам страшни филми (все още обичам) и като лягах да спя ме беше много страх
![]()
Първоначално написано от ecstazy
![]()
![]()
"Wherever you are, at whatever age, you're only a thought away from changing your life." - Dr. Wayne Dyer
Първоначално написано от tainaTaa
това ме изкефи![]()
"Wherever you are, at whatever age, you're only a thought away from changing your life." - Dr. Wayne Dyer
Мен с торбалан не са ме плашили. Казваха ми " ей сега ще извикам баща ти" и аз се кротвах![]()
Всяко вдишване е квадратче към теб...
Ами точно с него не,но е един много неправилен начин на възпитание от психологическа гледна точка
оо помня го,даже си мислех че дядо торбалан и баба яга са мъж и жена и живеят в някакво село и торбалан сабира непослушните деца в един чувал.и ги насо на жена си а тя ги готви в един казан,абе мани мани докато един път не бях на 5 и си бях скрил някаква даска под леглото и по едно време дядо ми влиза и аз го ударих с дъската щот го помислих за торбалан.![]()
![]()
![]()
![]()
и менПървоначално написано от ThePrettyReckless
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
сестра ми ми изкарваше ангелите с г-н Никой... ама после забрайх за пича и той не се е вясвал![]()
Помня че сестра ми ме душеше с възглавнизата докато нестанах на 10 години.От това се плашех.
[/url]
Pfb-GaminG.ovo.bg
Чуждото мнение след моето погребение ...
Първоначално написано от SuNsEt
Ами от както се помня майка ми е разказвала за вещици, духове, торбалани и т.н. Каза ми, че вещици е имало и още има. Те са жени занимаващи се с непознати за много хора сили наречени магии. Магиите биват лоши и добри. Вещиците които правят добри магии са феи. Торбалан всъщност се наричали бедни хора, бездомни мъже - скитници и пияници. Духове имало - това били душите на починалите хора, които след смърта напускат тялото. Извънземните били същества населяващи други планети и ние за тях също сме "извън земни". Тя ме учеше, че няма от какво да се боя. Никога не ме е лъгала или плашила. Казвала ми е всичко, такова, каквото си е, подходящо за разбиранията на 3 годишно дете. Никога не ме е било страх от духове или извън земни до 1ви, 2ри клас, когато съучениците ми започнаха да ми разказват страшни истории и тогава разбрах, че извънземните и духовете са страшни и лоши. Спомням си, че веднъж на село баба ми ми каза да не гледам в кладенеца, защото вътре има една огромна костенурка, наречена "Баба Гълта" и ако се наведа и погледна тя ще ме глътне. Всъщност баба ми не е искала да се надвесвам и да си играя около кладенеца зада не падна. Когато разказах на майка ми тя се скара на баба ми. Хвана ме и ме заведе до кладенеца и ми каза да гледам колкото си искам и че не саществува никаква "баба гълта". После оправда баба ми и ми каза, че тя е искала да ме изплаши, за да не падна в кладенеца... Така де от малък винаги майка ми ме е третирала като голям, винаги ми е обяснявала и казвала истината... Защото нея като малка, са я плашили така и ми е разказвала за страховете и безсънните си нощи....
Аз съм човекът, който те отвращаваше! Аз съм човекът, който седеше самотен! Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден! Аз съм човекът, който се давеше в презрение! Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение!
А, сега се сетих! Когато бях на 4 годинки татко донесе един компютър в къщи. От най-старите все пак е било 95-та година. И в този комютър имаше едни "черни буквички" както им виках аз после разбрах, че е бил под ДОС . И като натискаш копчетата (на клавиатурата) се появяват черни буквички и се пускат игри. Имаше игра с коли - формула, игра аладин и една която аз кръстих "кокалестото чудовище". Тя беше много много стара. В нея се играеше с 2 копченца и трябваше да обиваш едни чудовища като лами и като убиеш чудовището освобождаваш момиче. Бях много добър на тази игра. На последното ниво имаше едно много страшно чудовище, нещо като скелет на дракон, което пускаше огън. Мале вярвайте ми толкова ме беше страх от него! Непрекаснато си представях, че идва. Сънувах го всяка вечер. Умирах си от страх из къщата бягах и крещях "кокалестото чудовище идваа"... И сяка вечер мама и тати ме земаха при тях щото много ме беше страх и когато се настанявах удобно м/у тях си спомням че казвах: хайде кокалесто чудовище идвааай! Хахахаха... И това кокалесто чудовище беше единствения ми страх. Накрая татко върна компютъра който беше взел от работата си и доло горе спря да ме е страх от това кокалесто чудовище. Представях си как вечер то само излиза от компютъра за да си отмасти, че съм го убил на играта и винаги когато я играех като стигнех до него го оставях да ме убие![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
Майка ми много се дразнеше и ми казваше, че това са само картинки, нооо... Имало е вечери в които не съм спял само и само да не сънувам "кокалестото чудовище"... ХАХАХ ЛАПЕ....
Аз съм човекът, който те отвращаваше! Аз съм човекът, който седеше самотен! Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден! Аз съм човекът, който се давеше в презрение! Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение!
Не са ме плашили с такива животни.Родителите ми не одобряват този начин за заспиване.Имам малка сестра, нея също не я плашат така.
![]()
It's hard to wait around for something that you know might never happen, but it's even harder to give up, especially when it's everything you ever wanted