
- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- Кражбата.....
нарочно го написах
исках да видя кой ще е първия критикуващ СЕЛЯНИН
това е българина
просто му е вроден манталитет да дава акъл на другия
и да води действията на останалите според своето мислене
Моля ?!
Като бях малка ми свиха телефона и дискменаНекви на по 20 и нещо, то4но по обяд, пред входа, докато си отклю4вах вратата. Дръпнаха ми 4антата и избягаха. Оба4е понеже живея то4но до Борисовата градина, видях ги, 4е натам отиват и звъннах на баща ми. Той ба4ка и той наблизо, та излязъл от работа, тръгнал през парка и ги видял тея с моята раница, хванал ги и ги пребил. Та общо взето половин 4ас след това и телефона и дискмена пак си бяха в мене
Това са ми крали на мен.
Ина4е аз съм свивала пари от наште, но никога по много и не са ме усещали![]()
И като деца на село редовно разбивахме кварталните магазин4ета и крадяхме близалки, дъвки и шоколад. Ама не толкова заради кражбата, колкото заради тръпката. Беше си съвсем на игра![]()
Както и да е, не съм изобщо безгрешна, признавам си. Не ми се правете на много морални![]()
![]()
Робинята на Quench
Крал съм.
Дъвки и химикалки.
Това "свое мнение", с което ще тръгне да ти опява "селянинът" е общоприето, традиционно и най-вече НОРМАЛНО. Това, което си написал по-горе е наистина отвратително и съм сигурна че малцина са стигали чак дотам. Едно е да крадеш от ваш'те, друго са дъвки... нали?Първоначално написано от Riot
Слез на земята, защото за да говориш така значи не си много наясно с реалността и с положението ти. Не може обвиняваш другите в неправота, а да не се критикуваш дори малко.
По принцип съм на мнението на Атака и Експлойтед, почти всяко наше действие е кражба, но твоите неща са неморални и имай смелостта поне да признаеш че грешиш, не да ми говориш кой селянин и кой не... само защото не ти изнася. Имай съвест, момче!
А сега да разкажа за моите кражби - в интерес на истината като дете много пъти ми се е искало да взема някое бонбонче, но никога нямах смелостта и при по-задълбочено измисляне на план ми ставаше супер гузно...
Но това че в детските години бях запазена, съвсем не значи че като тинейджър веднъж не направих една глупост, за която дори не се покаях!
На 14 години бях доста разглезена, мислех се за безгрешна и общо взето потвърдих теорията че повече крадат презадоволените деца, отколкото бедните и нуждаещите се...
Във ФК бях с две приятелки и си играхме с асансьора, тичахме по коридорите и се вкарвахме в някакви малки залички, които странно защо бяха незаключени. Ровичкахме в шкафчетата и се филмирахме колко сме велики, как се ровим в места, които не са за нас и в които не стъпват други освен служебни лица.
Влязохме в една заличка където имаше само номерца. Ей такива картонени с цифри по тях, дето 'ба ли ги за какво служат, но бяха закачени на закачалки, така че сигурно бяха нещо свързано с гардеробите. Свихме си няколко такива и оттам почна идеята да обикаляме места из Варна и да крадем /по-точно да си "взимаме" :l0l: (само за един ден де, тая "идея" вече не върлува в главите ни).
Стана ни интересно, но във ФК нямаше какво друго да тършуваме, т'ва което бяхме изръчкали не беше кой знае какво.
Отидохме в Спортна зала. Там нямаше залички и глупости но видяхме едно барче, което беше "затворено" само с решетка. Масички, глупости и столчета имаше, но барчето където би трябвало да се правят напитките и т.н. само беше зарешетено с няква измислена решетка, през която не само можехме да си провираме ръцете, ами и можеше леко да се откърти. Свихме пепелник, чаша Nescafe, чинийка Nescafe, другото момиче с нас сви мишката на компютър...
Прибрахме в мешките и... излязохме. Не ми беше никак гузно! Всичко стана много спонтанно, само се смяхме, грабихме ожесточено ... никой не се замисли какво прави.
Тръгнахме да се прибираме и стигнахме чак до МкДоналдс когато най-добрата ми приятелка почна да се замисля да се връщаме ли, да не се ли... Аз казах "Не" и вътрешно си мислех "Абе тая луда ли е бе.." - разбирате ли доколко бях загубила всяква съвест? Сега като си спомня - сърцето ми нищо не казваше, ама нищичко. Само разума ми, който и той доста късно се обади. Бяхме стигнали твърде далеч в "забавлението" си, но си спомням с усмивка за този ден (беше неделя между другото)
Та, така - ту пак се връщахме да върнем нещата, ту се отказвахме.. така поне 3 пъти, докато решим окончателно да ги върнем. Взехме че се върнахме. Направихме го заради здравия ни разум (па макар и късно обадил се) Бяхме се наплашили че ще ни се случи нещо лошо, не че изпитвахме вина. Разбирате ли, хич не ни беше гузно, което сега ме стряска доста /както и тогава се бях стреснала, докато го осъзная/
Бяхме се вкарали във филма че може да е имало камери в Спортна Зала и да не сме ги видяли.. И всъщност установихме точно това!
Върнахме се в Спортна зала, пред която между другото имаше ченгета и ни беше доста... кхъм, притеснено да ходим с надутите мешки, а вътре се чуват стъкълца, порцелан и т.н...Качихме се там при барчето и гледаме, наистина има камери, пък дали работиха - не знам. Върнахме нещата по местата им, през решетката и си заотивахме..
Накрая на деня се разбрахме това да е наща малка тайна.
Спогледахме се, поговорихме си и осъзнахме колко сме rotten - по време на "обирането" никоя не възрази, бяхме като полудяли да прибираме пепелници, чаши и т.н. и само се хилихме...
Баш на края на деня ми хрумна че деянието ми /ни/ е чиста проба кражба, въпреки че в момента на действие и известно време след това не възприемах нещата така... и аз не знам защо, явно бях наистина доста тъпа и доста далеко от реалния свят, та разсъждавах необективно за постъпката ми /ни/ .
Сега като си спомня за това се радвам че освен страх от ченгета и справедливост ми се появи и страх от мене самата. Вече гледам да не правя импулсивни неща и да мисля по-трезво (както казах, тогава бях като опиянена и в главата ми беше нещо подобно на "Тва не е кражба, ние си взимаме"/от клипчето Ромски изцепки/)
Хубаво че върнахме откраднатото. Как ли щях да обясня пред майка ми ако се бяха появили усложнения?.![]()
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
За какво изкуство става дума. Обират те кат пат пък теб в главата ти поезия
Да, аз крада. По принци не ми харесва, но понякога, когато знам, че не мога да изкарам деня ми се е случвало да окрадна нещо от магазина. Т.е. случи ми се 4 пъти.![]()
And now you want somebody
To cure the lonely nights
You wish you had somebody
That could come and make it right....