Еми...Всичко в една тема :Р

[Inconsolable]

Странник
Пред мен изниква странник,
докосващ ми сърцето…
Който стана мой отдушник,
променил за мен небето!

Изповядах се пред него,
споделих си мъките, дори сълзите…
И той притича се на помощ,
сбъдна ми мечтите!

Непознатият показа ми щастието да обичам,
пътя по които да вървя!
Дори ме научи как малките неща да наричам,
и никога духом да не падам, а само да се възвисявам!

Сега благодаря на моя странник,
прекланям се пред него! Подавам му ръце!
Отдавам му душата си,
Защото той спаси моето сърце….

[Inconsolable]

Погледни ме! Виж, каква ме направи…Съсипана, паднала духом, унищожена до всяка част на тялото…Без сърце, без душа…Погледни ме… Виж, как беззащитно лежа на студения дървен под и чакам само смъртта! Кестенявите коси – разпилени, кичур по кичур. Хващам ножицата, сядам…И отрязвам първият, с него пада и първата сълза, последвана от разбитите мечти… Очите замъглени от убийствените сълзи, а те – вледенени от зимния студ! Колко мъка показват те, колко страдания, и падения! Всичко събрано в едно – в тези сълзи!!! Истина ли се оказа, че това беше лъжа? Сърцето е на парченца, търкалящи се по ледената земя, достигащи ужасният край…Душата изгоряла,останала само пепел от нея, отвята от вятъра свиреп…Прозорецът на празната стая вече няма изглед към света, а само към смъртта! Врата няма в тази стая… Стените са кървави, сякаш е имало война…Да, имаше война! Сражение между два свята, които преди няколко часа бяха свързани, сражение между две млади души, които потъпкаха живота си! Да, това бяхме аз и ти…Всичко се разруши за миг, нали? Вече нямам капка милост, само злоба изгражда моето сърце! Всичко става сиво, празно без желание за нищо!!! Седя сама, и чудя се защо се влюбих точно в теб? Защо ти ме извиси толкова на високо, и в същото време ме снижи с най-низшите същества на тази земя… Приятно ли беше? Сега поглеждам в огледалото и виждам непознат образ, на които изписана е една съдба…Да, самотната съдба…Виждам момиче, с размазан грим, с очи пълни със сълзи, със ръце изцапани със кръв…В погледа й има само омраза и ненавист, изградена от теб…Но момче запомни ме такава каквато бях…Щастлива с усмивка на лице, с любящо сърце… А днес се роди едно ново момиче – силно, жестоко, без сърце…И сега когато погледна в огледалото виждам моят нов лик, направен от теб, подлецо!!!

[LordOfLight]

Фенка съм ти!

[DisciplineAndOrder]

Фенка съм ти!

Със Зори ти основаваме фен клуб!
Браво!Много хубаво пишеш!

[Sweet__Dream]

Bravo na teb.. =D> \/

[Inconsolable]

Много Ви благодаря

[LordOfLight]

Тц завиждам и аз искам да пиша така!

[Inconsolable]

Тц завиждам и аз искам да пиша така!

Ти пишеш по-добре, така че не искай като мен Ти си имаш уникално, красив начин на писане

[Inconsolable]

Утре ще мечтаем заедно, нали?

Щом мрак падне над града,

сърцето в мен започва лудо да тупти!

А в главата ми пълна бъркотия!

Неочаквано, изплува една стара мечта!



Мечта – някак недостижима,

а тъй красива,

нежна, като синя птица!

Стопляща душата ми…



И ето пак заспивам,

в сън дълбок потъвам!

Щастлива съм,

че те имам!



Гледам право в пъстрите очи,

Виждам твоите мечти…

Те са толкова сладникави!

Чувствам, че са мои!



И искам всичко това да е реалност,

да бъдем само аз и ти!

Да греба със шепи от любовта ти жадно,

и да кажа с радост: Утре ще мечтаем заедно, нали?

P.S. Обаче нещо не се получи както трябва...

[F@t@lNy_Sl@dK@]

майко мила мн яко пишеш страхотни неща влюбих се в написаното

[BWald0rf]

Фенка съм ти!

Със Зори ти основаваме фен клуб!
Браво!Много хубаво пишеш!

И аз и аз се включвам ..
Страхотни са мила ! .. Поздравления

[Inconsolable]

Благодаря Ви Страхотни сте

[Inconsolable]

В името на вечността...

Орлови нокти забити в душата,

като че ли искат да се борят за моята свобода!

И кръв се лее по земята,

в името на вечността!



И ето орелът издига се в небето,

показвайки ми неговият полет – красота!

Докосва ми сърцето,

аз усещам моята спътница – смъртта!



Той отвежда ме в Рая,

запознава ме с хиляди лица!

Гордо възнасям се, усещам края,

вдигам дръзко аз глава, в името на моята съдба!

Ето, това е новото ми творение

[DisciplineAndOrder]

Е,много са хубави!

[Inconsolable]

Топлина
Денем съм момиче нежно,
с коси дълги,очи – кафяви,
щом погледнеш в тях потъваш!
И нося добротата във въздуха, които дишаш,
В себе си тая любовта!
И ето, чрез усмивката истинска,
давам криле на падналия духом!
Целувам му ръка,
И зареждам го със сила...
Вървя дълго, без да спирам,
просто давам моята опора!
Тайничко намирам,
приятели, реални, с истински души…
А вечер съм, птица цветна,
летя в дълбокото синьо небе,
отличавам се от звездите,
и давам прошка на всяко човешко сърце!
Щом види ме човек в беда,
пожелава си желание,
в очите се ражда сълза…
И ето сбъдвам го,
И сърцето ми се изпълва с топлина!

[Inconsolable]

Кръговрат

Всичко идва за да си отиде,
да се роди дете, което ще порасне, което
ще стане голям човек с мечти,
и пак в кръговрата на живота той ще се завърти!

На небето нова звезда ще светне,
тя ще бъде символа на стария живот!
На човека, оставил след себе си следи,
след които неговия наследник ще върви!

И ето пак всичко това ще се повтори,
в небето дъжд пороен ще завали!
Това е кръговрата, в които попадаме аз и ти!
Всички се борим с живота сив, искаме да го победим!

Нека ние, хората,
които имаме разум и чувства,
в душите ни скрити! Да победим злото с усмивка,
и да живеем живота си, без значението какво ще ни коства!

[Inconsolable]

Бъди в час!!!

Човече,знам, че си влюбен,
но помисли за бъдещето ти!
Просто бъди разумен,
и запази здравето в ръцете ти!
Не позволявай, насила някой да те кара,
да правиш греховни неща в нощта..
И да съжаляваш за стореното тогава…
След време да плачеш, да останеш без душа!
Бъди в час, за да можеш да живееш,
извисен от мечтите и от любовта…
За да можеш под слънцето да се смееш,
и да копнееш за утрешния ден!
Защото утре можеш ти да бъдеш значим,
за някой човек, да го направиш щастлив!
И не се страхувай да бъдеш разумен,
животът ти е в твоите ръце…
Не мисли за миналото сиво, нито за предстоящия ден,
просто бъди в час,
и знай, че си всичко в нечие сърце!

P.S. Бъдете разумни! Не пропилявайте живота си заради един миг сладост..Преди да го направиш, помисли!!!

[Inconsolable]

Локва без дъжд

Чудно нещо става, виждам локва,
а то от месеци не е валяло!
Стъпвам в нея, а оставам суха,
тръпки побиват моето тяло!

И като кино лента стара,
в тази локва кална...
Живота ми минава,
на фона на песен бавна!

Дали тази локва не е от сълзи?
Или пък е спомен от любов изпепелена?
Дали не е направена от детски мечти,
молещи за капка дъжд?

Ако е така, нека небето да попитам,
дали не може дори за миг да прати дъжд?
И аз от локва на локва да прелитам,
да стигна златната ръж!