Ами има едно момиче..уж си бяхме много добри дружки..уж, докато една вечер не излязохме и с други хора..и няк'во започна да ми се натяга, а аз си бях много напушен и не знаех за какво става въпрос(не бях адекватен) и няк'во по едно време ми стана зле и си тръгнах..като и казах, че си тръгвам й се насъзлиха очите и ме молеше да остана, но аз исках да си ходя, и излязох от клуба..тя ме догони и ми се молеше, каза ми, че съм бил уникален, от години имала приятел, но такъв човек не била срещала, никога не е изпитвала такива чувства към някого..и никога не е имала толкова засечки с някого в характера и вкусовете, интересите и т.н...след това аз пак си продължих..каза ми, да се върна, иначе никога няма да ми проговори(вече плачеше), аз не се върнах, тя пак ме догони и ми се молеше, аз й казах да си върви...тя ми каза, че повече никога няма да се видим, след 5 минути ми звънна по телефона и пак ме помоли да дойда, аз пак отказах...
на другия ден се видяхме, аз се държак арогантно...
мислех си, че бяхме приятели..ии.. ивзеднъж стана това...и някакво странно..нз..може би просто исках да споделя..