- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Бягали ли сте от вкъщи?
Напоследък имам ужасни проблеми с наще.В една друга тема някой ме посъветва да избягам,но дали това ще реши проблема?Моля ви ако някой го е правил да сподели защо го е направил,къде е отишъл и какви са били последствията от това.Не е добро решение май ,но искам да разбера за вашият опит.
KOЛКОТО ПОВЕЧЕ ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ
Да бягала съм..заради една 2ка по Биология.Ма маика ме намери мн бързо-тръгнала веднага след мене.Бая километраж навъртях тогава(просто се разхождах по улиците)![]()
Аз знам не съм идеална..инат съм,устата,реална..наивна,п
аз съм бягала за седмица и 2 денабяхме мн хора и беше як купон а и нямаше как да ни намерят
обаче след 2я ден ни пуснаха за общодържаво издирване и даже ако си купиш вестник Бряг от миналата седмица ше ме видиш
Та ако ще бягаш за по-дълго НЕ се качвай на Влак ! мене ма фанаха у влака
![]()
http://prize.bg/ensi
Или Тук!
Не ИсКаМ Да ОсТаНа На ЗеМяТа СлЕд вСиЧкО кОеТо ПрЕжИвЯх,А ИсКаМ Да ОтИдА В РаЯ,ЗаЩоТо В АдА ТвЪрДе ДъЛгО БяХ !!
Добре,но никой от вас не казва какво стана като ви намериха.Каква беше реакцията и промени ли се нещо след това?Или стана по-зле?
KOЛКОТО ПОВЕЧЕ ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ
То и аз мисля да бягам аманезнам дали ще има смисал
и после като се върна пак ще си е същото
Точно за това и аз питам и и ми се иска хората дето са го правили да споделят,за да разбера има ли смисъл изобщо?
KOЛКОТО ПОВЕЧЕ ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ
Emi ne sym bqgala , makar 4e nqkoga mi se priiskva![]()
Ludo Fen4i na Oc i Oth
Ами аз по4ти не се заси4ам с на6тезатова няма смисал да бягам
аз сам момче бягал сам т.е з 1 нощ ( последствията бяха доста разправи с баща ми като стана дума за изправителен дом ако пак го направя нз си кфо ) абе не е приятно 1-во защото те се тревожат доста за теб и ще напрваят всичко вазможно и ще кажат всичко да те накарат 2-ри пат да не бягаш такаче..
или ако е добре да им "даржи "влага" 1 седмица макс ( и след това пак ще те дразнят )
такаче недеи няма смисал.. поне така си мисля
пак и нямаш ли някои добра приятелак да ходиш да спиш в тях или нещо подобно да си малко по далеч от ваще![]()
Според мен има и друг вариянт да поговирш с тях за това че те дразнят че неможеш да издаржиш така ( не намекваи за бягство или нещо подобно щото може да стане по зле )
и ако поговориш нещата току виж може да се оправят
но моя савет е ваври в фр-ка или не бягаи няма смисал...
Бягала съм .. в 5 клас мисля... но не съм сигуна от вкъщи ли е... защото наще бяха в чужбина доста години и аз живеех при баба дядо..(роднините на майка ми).Направих го защото не се разбирах с тях, исках и наще да се приберат.. пък и имаше с кой... та както си играехме рищихме да го направим...на дригият ден ни намериха...разминах се с 1 шамар, защото баща ми забранил по телифона да ми се карат и да ме удрят :P Резултата... ставаше каквото аз искам,и ни ми се караха за нищо... на другата година и наще се прибрахаСлед това съм мислела от наще да ибягам...но това е друга тема
![]()
Всеки вижда как изглеждам, но никой не знае какво чувствам...
Да, преди 2-3 години.
Имах си сериозни причини.Пратих смс на едно приятелче, а на сутринта други 2 бяха пред вратата ми и ме изведоха.Живях при едното момиче около 2 дни.Помня, че ми беше адски неудобно да се къпя у тях.Ходих на театър със спортни дрехи.(трагедия)Майка ми не спря да ми звъни, за да ми казва да се прибирам.Изпуснахме си спирката с една маршрутка.Ядохме сладолед в "Арена Младост".
Хмм, бях ги забравила тези неща.
Но, оттогава това момиче ми е по-близко от всеки друг(освен мама) на света.Благодаря, за което.
Как свърши всичко?
Както обикновено.Реване до 5 сутринта.Подпухнали очи и ужасно главоболие.Празни обещания.
Човек не се променя.Трябва да се правят компромиси, за да се нагодят/напаснат характерите.
Мне, не съм. През повечето време си бях stupidity- free kid.
No man for any considerable period can wear one face to himself and another to the multitude, without finally getting bewildered as to which may be the true.
Когато имах проблем с нашите .... не искаха да ме пускат да излизам когато си искам и където си искам .. бях 6 клас .. избягах за 1 седмица .. н0 не можаха да ме на намерят ..... после ми беше кофти но постигнах целта си ... сега мога да ходя когато си искам където си искам ..
НиКОи НЕ ЗаСлуЖаВа дА лееШ СълЗи за НЕго, а тОзИ коИто ЗаСлуЖаВа нЕ Би тЕ рАзПлаКал >>!<<
Skype : Mickelangelo_
глупава идея е това с бягството и никакво решение на проблемите ти!
не съм съгласна.Когато си опитал всичко това е единственото решение според мен.Понякога родителите трябва да разберът,че и ние децата им имаме чувства и ние сме хора и искаме да живеем спокойно и да се радваме на живота,а не като се прибираме и да ни е страх и да си мислим : "сега ще ми се карат ли и ако да за какво, дали съм направил/а нещо грешмо". Смятам,че пшри едно бягство ще се светнат.Първоначално написано от the EXPLOITED
Аз искам да избягам и ако има къде да отида няма да се замисля и няма да се върна (чакам едни неща с приятеля ми да се случат и фффащам пътя)
Ами досега не съм, но съм го обмисляла![]()
Бягала съм 2 пъти от нас..то незнам дали се брои (само майка ми знаеше,а баща ми и брат ми не) 1 път ходих на рожден ден,а 2-на купон..сутринта добре че не ме спипаха докато се прибирах,че щяха да ме накажат мноооого яко![]()
Не съм бягала , но много малко ми остава да го направя!!!
Hey ! Mr Tambourine Man, play a song for me,
In the jingle jangle morning I'll come followin' you..
Да, бягал съм. Нямаше ме около седмица и после наще ми се извиняваха още толкова...
With every new day
Your promises fade away
It's a fine day to see
Though the last day for me
It's a beautiful day...
не смятай че бягството ще реши проблемите. То ще е един шок и за теб и за тях и е много важно какъв ще е изхода от този шок и за двете страни.
Първо бъди много дипломатична. Родителите не винаги са кадърни като родители. Както има калпави шофиори така има и калпави родители. Някои не са се научили, на други не им се отдава а на трети не им е интерсно или първите 10 години от живота ти им е дошло доста нанагорно.
Можеш да им подариш една книжка. Тя е писана за тъпи американски родители но ще помогне малко и на твоите. Казва се: "Позитивно възпитание за тинейджъри или как да възпитаме положителни личности с много любов но и с твърдост"
Първо ще са трогнати от факта, че детето им подарява книга за това как да го възпитават. След това ще имате общи рамки в които да се движите - разбирай протокол за дипломатичност. И след това вече ако решиш да бягаш - бягай, но бъди сигурна че те ще разберат по правилен начин твоето бягство.
Бягала съм и са ме гонили от вкъщи.
Първия път се скарах с майка ми защото тя ми пренареди стаята без мое разрешение и когато тръгнах да си местя нещата на местата им тя ме удари.Много мразя да ми посягат особено без основателна причина.Просто си събрах багажа взех пари и си заминах. Когато ме намериха баща ми дойде да ме моли да се прибера вкъщи. Аз бях много ядосана но той беше супер притеснен и когато му се насълзиха очите не издържах... Кофти е да видиш 40 годишен мъж да реве...
Втория път (когато ме изпъдиха от нас), се скарах за пълната тъпотия с баща ми защото не съм била затворила вратата на банята
Той ме хвана за косата и ме заключи отвън пред кооперацията (бях по нощница и с мокра коса)... извървях позорния път до дома на една приятелка и останах там няколко дена. Майка ми ме омоляваше да се върна ... и когато го направих супер много ми угаждаха.
![]()
Не съм бягала и никога няма да го направя.Това е признак на слабост.
In life, unlike chess, the game continues after checkmate.