Навярно не всички сте го гледали днес репортажа за болните деца...Но аз го гледах и се разплаках...Мога да кажа , че съм изумена как тези деца намират още сили да живеят...в тази мрачна атмосфера...никой не говори с тях...репортажа беше направен от някаква англичанка...и тя подробно разказа за тези деця...които са умствено изостанали...Стана ми толкова болно и тъжно, че са толкова зле...половината от тях бяха недохранени...с рахит...или със счупени стави...повечето се клатеха и си удряха главите в твърди предмети...Беше наистина потресаващо...Защо...Защо държавата позволява всичко това???Защо тези деца не са в болница...защо не говорят с тях...те са изолирани...отхвърлени...по 1 час и повече те стояха в гърнето...защото на персонала не им се занимаваше...тъпчеха ги с храна независимо от това дали им харесва ...Те гълтаха направо...Нямаха време да сдъвкват нищо някои от децата бяха сляпи...други наистина много болни...но имаше една част от тези деца...които бяха емоционално болни...нямаше кой да ги дари с усмивка...нямаше с кой да се смеят...Те наистина са сами в живота...толкова сами...толкова изплашени и пренебрегнати...Наистина ми стана болно...Нали България се гордее с хубаво и многобройно население...А защо тогава там умираха толкова деца...Защо загиваха толкова велики умове...Защо един живот се разбиваше...И ТОЙ НЕ Е ЕДИН ДЕ...Тези деца се нуждая само от помощ...грижа...И наистина солидна и витаминозна храна...защо трябва животът им да спре в един дом...защо трябва само да броят дните...защо???Никой нищо не прави...Всички гледат...Аз искам да направя нещо...Аз искам да помогна...Но нямам средства...И не зная какво да направя...Благодаря на тези които прочетоха всичко