суупер познато ми звучи..
аз много често изпадам в такива състояния и все се чудя защо по дяволите не съм срещала до сега някой, който да има такива "симптоми", така да се изразя.. уж всеки е странен, всеки е уникален, а какво става накрая - всеки е като другите.. мнооооого ми е трудно да го дефинирам, но когато това се случи, тогава ни приемам, ни предавам.. и не само това - понякога ей така попадам в някакъв затворен кръг, и накрая мине време, и понякога се осъзнавам и си казвам: не, това е последният път в който се подвеждам по глупавите си възприятия, повече никога.. защото тогава отказвам да правя каквото и да било - правя неща, които само на мен са ми приятни и ми доставят удоволствие.. затварям се на някое изолирано място и свиря, пея си, измислям си разни песнички, композирам.. обикновено се скитам сама по улиците вечер и си мисля за някакви страшно сложни неща, които същевременно имат просто решение. като започнем от разни ежедневни глупости като защо изобщо трябва да ходим на училище и да учим такива безмислени неща до това например какво ме кара да се чувствам добре, какво ме натъжава и накрая обикновено се убеждавам, че никога не трябва да се насилвам да правя неща, които не искам. решението примерно на проблема училище е да ходиш.. но как да ходя, като не виждам смисъл в това? но това са дреболии.. последният път.. преди няколко дена.. ей така.. и не отидох на даскало.. просто седях на една пейка и си мислих за мноооооооого неща.. чувствах се глупаво че се подвеждам по акъла си и си навличам неприятности (отсъствия, подозрения от страна на учители, родители и т.н.) и накрая откривам (винаги откривам!!), че може би съм по различна от другите.. става така, че когато изпадна в такова състояние, не отивам нито на училище, не се виждам с хора, изолирам се (колкото и тъпо да звучи е вярно) и размишлявам.. щом изпадам в такива състояния.. мисля си "всички те, какво ли знаят.. те просто си живеят в техния сват, изпълнен с глупости, кафенета и интриги, радват се на живота.. защо ли и аз не мога да съм като тях.. защо се получава така, че винаги нещо се обърква.. " .. това ме кара да се чувствам някак си.. различна.. на съучениците ми например им отне страшно много време да разберат, че не ги мразя, нито вобще мразя някого заради нещо и т.н. Всички ми казваха "странна си, странна си..". за някои хора да си по-различен означава да мразиш. за щастие съучениците ми са хора, с които не споделям нищо и тяхното мнение не е от особено значение за мен.. но щом те го казват, дори те, които не ме познават и го твърдят, значи е вярно. може би наистина имам психически отклонения и имам нужда от помощ.. никой до сега не съм видяла да е такъв.. и със никой не съм споделяла това, което пиша тук. може би го пиша съвсем неувлекателно и безинтересно, но пиша това, което мисля. .. понякога се чудя, как винаги всички се измъкват.. от каквото и да е.. все минават леко.. а на мен се случват обикновено най-крайните неща.. защо се случва? може би защото съм аз.. хаха, спомням си думите на старата ми класна: "Ти имаш раздвоение на личността".. хаха.. сигурно. що се отнася за мен, всичко е възможно.. : )
но все пак е добре да знаеш, че не си сам.. колкото и да се различават твоите усещания с моите.. хубаво е да знаеш, че има още някой, който живее във свой собствен свят и се връзва на собствените си глупости за нещата, и се сдухва.. понякога наистина е успокоително