любимо стихотфорение?

[sexx_na_exx]

Айде казфайте си любимите стихотфорения тук
Аз ще започна с това:

ОБИЧ МОЯ

Моя обич, любима и нежна,
за тебе аз мисля унил.
И с болка в сърцето поглеждам
в портрета ти образа мил.

Аз зная за мене че мислиш,
затуй съм спокоен сега,
ти влизаш със страсти тъй чисти
и с горест, и с женска тъга.

Безшумно отронват се дните -
изпълнени с чудни мечти,
и в сънища летни се вплитат
тъй галещо жарки очи...

Все някога аз ще се върна
и обич сред нас запламти -
тогава с усмивка ще спомним
за тези мъчителни дни.


стиховете може да са сякакфи-любовни,вазрожденски,бълга рски,чужди,сякфи :P

[radiante]

Пише се стихотВорение.

[sexx_na_exx]

знам ма така е по яко :P

[woshata]

ъм тряа ли да го кажа цялото

[sexx_na_exx]

ъм тряа ли да го кажа цялото

ами ако може :P
саму да кажа може и като ликс да ги пускате и да ги пишете целите :P

[Madness]

зЪ лУбИмУтУ Ми СтИхУтФуРенИеЪ лИ пИтЪшШ?

^така е по-яко

[sexx_na_exx]

оффф айде стиа де аз ви питам кат човек нещо вие почфате да ми се зъбите веднага защо сички се заяждате така

[Madness]

Избиваме комплекси,не знаеш ли

[fake]

Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене.
Тук първи път чух възглас: - престани:
да вярваш и да дириш - забранен е
на любовта плодът - и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.
И днес аз бродя в тоя скръбен град -
едничък дом на мойта скръб бездомна -
аз бродя за утехата нерад -
и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна.

също и повечето творби на Далчев ми харесват много, особено 'Повест' и 'Къщата'

и за малко да забравя
Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите -
в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде напролет яростна,
разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -
къщиците и градинките, и добитъка на хората -
в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то
в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,
на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" -
в избите студен, каменни, завещани от дедите ни -
в родния ми град?

Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?

[tetito]

Имам аз сестра ............се нарича
да се смее много тя обича
ще ви призная сега
командва ме тя
и то не на шега
Казва"Дай ми вода"
Аз и казвам "Ако не ща?"
Тогава хвърля се тя яростно върху мен
и не виждам вече бял ден
Дори когато пиша това
тя е над мойта глава
и ми насочва юмрук към носа

[fake]

оле, extreme_ , току що промени отношението ми към Вазов като автор...
псето не го бях чела, невероятно е, не мога да повярвам, че Вазов го е писал!

[DisciplineAndOrder]

Христо Ботев-Към брата си

Гео Милев-В този час на вечерни измами

Христо Смирненски-Юноша

Иван Вазов-Пребитото псе

[DisciplineAndOrder]

оле, extreme_ , току що промени отношението ми към Вазов като автор...
псето не го бях чела, невероятно е, не мога да повярвам, че Вазов го е писал!

да, и аз не можах да повярвам,че Вазов е автора,никога не съм го харесвала като поет,но след като прочетох това...напълно си промених мнението : )

[FelisDirus]

Това беше първото, което ми хрумна
http://www.litclub.com/library/bg/yavorov/senki.htm

[tuka6na]

Тогава бе светът. Изглеждаше огромен.
В самия край на лятото, тъй сладостно
беше открилото се време, неотменна светлината.

Между боровата гора и реката бяха градинките:
откъслеците, сяти с царевица и с бакла,
блестяха струпани под златото на юни.

Да изобретяваш всеки ден нещата, да попиваш
слънцето, да търсиш имената на щуреца, пясъка,
на дъхавия копър и на рака, кварца.

И връщането: вечерта ни отдаваше на съня
по селски пътища от прах и стрита шлака,
покорни на прииждащите гласове на преумората.

Но аз те чувствах. Ти вървеше с мене,
ангел на скуката, братко, хвърлящ сянката си
върху къпините, твоята отвратителна сянка.


...

[TheArchEnemy]

Болиш в студа на моята усмивка.
Е, да – скъперник съм на ценното си време.
И в миг безсилие глаголите ти стихват,
защото всъщност не ми дреме.

Аз не ти нося надвечер цветя,
не ти пиша и влажни поеми,
от дъха ти студен като лист не трептя,
и не държа да си лягаш само със мене.

Знам, че изобщо не ти се обаждам,
че рядко... че никога не чакам до късно.
За мене едва ли си толкова важна,
щом усмихнат до зъби с ръка те отблъсквам.

Хич не ми идва на ум да ревнувам.
И няма във мене и капчица свян -
к’во като нощем като майка будуваш
докато допълзя кален, ядосан, пиян?

Изобщо не моля, за нищо не страдам,
по принцип не вярвам във теб и във нас
и се будя до теб с главобол и досада.
Ти нямаш над мене никаква власт.

Дори не целувам докато се любим,
не те и прегръщам докато спиш.
Рядко споделям със тебе ума ми,
и откровено нехая, когато мълчиш.
.................................................. ...............

Аз защо ли мълча? Ти нямаш идея...
че всъщност болезнено чак те обичам.
“Само ти ми остана!” да кажа – не смея,
защото пясъка в ръцете ми ехидно изтича…

Защо да съм мил? Ако имаш представа -
ти ще си отидеш… И знаеш това.
Но аз те разбирам защо си такава.
И не те обвинявам – нали си жена.

[Blacklisted]

Моята Молитва

Към Родината

[Blab]

Моя любов/Михаил Белчев/

Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
да заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радост,
но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва
да прегърна огън и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и съдба,
но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструваш,
че не грешиш, моя любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.


Обичам те /Яворов/

Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.

Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.

Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...

Добър вечер /Дамянов/

Добър вечер, госпожа Самотност!
Както виждаш, нямаш избор друг,
ти - вдовица на безброй работни,
в труд улисани мъже в живота,
тази вечер аз съм ти съпруг.

Ти си ми съпруга. Пак сме двама.
Заповядай в замъка ми бял!
И бъди най-прелестната дама
между всички други, що ги няма
в този тъжно-смешен карнавал.

Запали си, ако пушиш. И ме
разтуши със виц, със комплимент.
Дрънкай думи невъобразими.
Всичко друго, само не кани ме
да танцувам - малко съм вдървен.

Малко нещо в танците ме няма.
Други танци дълго аз играх.
Страшни танци. Луди. Не за двама.
В тях душата донавехнах само
и в краката доосакатях.

Измисли си име: Мими, Нели.
И поне така им отмъсти!
Бяха твои двойнички, приели
твойте гласове, лица... умрели.
Да, умряха те. Остана ти.

Ти, голяма колкото живота.
Колкото самия необят.
В стаята е тихо и страхотно.
Добър вечер, госпожа Самотност.
С женско име, с мъжки образ - Свят.
--------------------------------------------

естествено, има още...

[Boot]

Хм, адски много любими стихотворения имам, защото по принцип обожавам поезия. Сега се сетих за едно на Недялко Йорданов и колкото и да не го харесвам по принцип, това е хубаво:

Моето мъжко момиче

Моето мъжко момиче
никак не се шегува:
ако обича - обича,
ако ревнува - ревнува.

Аз не умея да бъда
толкова категоричен.
Моята строга присъда
е моето мъжко момиче.

То мълчаливо подрежда
моите мъжки ризи,
моите мъжки надежди,
моите мъжки капризи.

Яростен или усмихнат,
никога безразличен -
бавно и светло прониквам
в моето мъжко момиче.

Ако случайно побегна -
винаги пак ще ме връща
осъществената в него
моя истинска същност.

Весела и узряла
тя към света наднича,
скрита във женското тяло
на моето мъжко момиче

[Canis_Dirus]

Любимите ми:

Ти си роза, ти си крем,
ти си щастие за мен!

По този път прашен
се носи уй страшен.

Ти си роза, ти си крем,
ти си долен пе*ераст!

[Mortificatiоn777]

Look, God, I have never spoken to You.
But now -- I want to say, "how do you do."
You see, God, they told me You didn't exist.
And like a fool -- I believed all of this.

Last night from a shell-hole I saw Your sky --
I figured right then, they had told me a lie.
Had I taken time to see the things You made,
I'd known they weren't calling a spade a spade.

I wonder, God, if You'd shake my hand.
Somehow -- I feel that You will understand.
Funny, -- I had to come to this hellish place,
Before I had the time to see Your Face.

Well, I guess there isn't much more to say.
But I'm sure glad, God, I met You today.
I guess the "zero hour" will soon be here.
But I'm not afraid since I know You're near.

The signal! -- Well, God, -- I'll have to go.
I like You lots. -- This I want You to know.
Look, now -- this will be a horrible fight.
Who knows -- I may come to Your house tonight.

Though I wasn't friendly with You before
I wonder, God -- if You'd wait at Your Door.
Look -- I'm crying! Me! -- Shedding tears!
I wish I'd known You these many years.

Well, I will have to go now, God -- goodbye.
Strange -- since I met You -- I'm not afraid to die.

+

When tomorrow starts without me, And I'm not there to see;
If the sun should rise and find your eyes, All filled with tears for me;
I wish so much you wouldn't cry, The way you did today,
While thinking of the many things, We didn't get to say.

I know how much you love me, As much as I love you,
And each time that you think of me, I know you'll miss me too;
But when tomorrow starts without me, Please try to understand,
That an angel came and called my name, And took me by the hand,
And said my place was ready, In heaven far above,
And that I'd have to leave behind, All those I dearly love.

But as I turned to walk away, A tear fell from my eye,
For all my life, I'd always thought, I didn't want to die.
I had so much to live for, So much yet to do,
It seemed almost impossible, That I was leaving you.

I thought of all the yesterdays, The good ones and the bad,
I thought of all the love we shared, And all the fun we had.
If I could relive yesterday, Just even for awhile,
I'd say good-bye and kiss you, And maybe see you smile.
But then I fully realized, That this could never be,
For emptiness and memories, Would take the place of me.

And when I thought of worldly things, I might miss come tomorrow,
I thought of you, and when I did, My heart was filled with sorrow.
But when I walked through heaven's gates, I felt so much at home.
When God looked down and smiled at me, From His great golden throne,

He said "This is eternity, And all I've promised you."
Today for life on earth is past, But here it starts anew.
I promise no tomorrow, But today will always last,
And since each day's the same way, There's no longing for the past.

But you have been so faithful, So trusting and so true.
Though there were times you did some things, You knew you shouldn't do.
But you have been forgiven, And now at last you're free.
So won't you take my hand, And share my life with me?

So when tomorrow starts without me, Don't think we're far apart,
For every time you think of me, I'm right here, in your heart.

[RAWRRR]

Ти си роза, ти си крем,
ти си долен пе*ераст!

Скандално!
Мисля,че трябва да си сменя името,сега някой като ми каже "Крем" на галено,ще правя асоциация с "долен педераст".

Иначе моето любимо "стихотворение" е на Димитър Воев. (Нова Генерация)

"Малко момиченце"

Аз съм малко момиченце, което
още учи в пети "Б" клас
и не искам да знам за проблеми,
които вълнуват и вас.

Не сънувам учителки празни,
не целувам момчешки лица,
не дарявам с погледи ласкави
и избягвам да бъда добра.

Аз не мажа по ноктите лакове,
не използвам боя за коса
и не искам да имам приятели,
искам вечно да бъда сама.

В огледалото разглеждам си тялото,
нима ще бъда жена?
От гърдите ми леко повдигнати,
смеят се малки черни зърна.

Не разбирате ли, момчета,
каква е мойта цена!
Тя е ниска за летните плажове
и висока за ваш'те сърца!

По елхите гирлянди окичени
смеят се с празна светлина.
Невъзможно е да се обичаме,
аз съм малка висока скала.

[fake]

КАК можах да забравя Димитър Воев
Тъмна земя

Будна ли си през нощта,
когато кошмарите чакат.
С тъмната си кола
да влязат в твоя паркинг.
Тогава стани
и през прозореца викай...
Тъмна земя - без светлини,
в тъмно море не търся нежност.
Не вярвам във теб и в теб не вярвам.
Оглеждам се само в чиста вечност.
Стар площад потънал в прах,
слепи художници рисуват.
Аз вече минах от там,
слепи са защото се срамуват...
Развей черен флаг,
на който пише без думи
Мръсно ми е в душата ми
мръсно ми е в душата ми.
Не мога, не искам, не знам
Не мога, не знам, не искам....
Не ми е до вашият срам,
разберете ме- АЗ НЕ ИСКАМ...
Аз имам моето световъртене във мен!
Аз имам моето световъртене във мен...

както и повечето негови


ще си позволя да постна и нещо на едно момиче, което преди време пишеше във форума ми:
Никак Не Боли

Светът има нужда от мен
За да може всичко останало да е наред.
Аз съм изключение
Което потвърджава правилата му
Всяко от тях,
Поотделно,
Сякаш това работя, ебати!

Слагам си нова възможност в плеъра
и натискам rewind, да превъртя в началото,
където обикновено ми свършват батериите.

Кой ми е целувал от принцесата
Кой ми е разказвал от приказката
Кой ми е решавал от кръстословицата
Кой
Пак
ме е преебал така,

(Твоето име във всички квадратчета,
е, стига де!)

Това от парниковия ефект ли е
или
Пак са отвлекли
Самолета, на който летя

Нямаш представа колко по-важни неща
Губим
Печелейки.

Ма никак не боли, да знаеш

И колко още неща
няма да искаме
освен куче?

Защо думите стоят толкова дълго във въздуха днес
Гравитацията ли се е развалила
Или ти не ме слушаш въобще

Нямам сили за лесни неща
повече
От днес нататък
всеки път когато телефонът ти не звъни
знай че съм аз
ето, пак –
чуй,
нищо, нали –
аз съм.

[fake]

RAWRRR, защо ми мислиш от мислите?
прекалено дълго съм си писала мнението явно
мислех и аз да пусна Малко Момиченце, но прецених, че Тъмна земя като че ли повече ми харесва...абе не мога да си избера негово любимо

[Disrespect]

Христо Ботев
Зададе се облак темен

Зададе се облак темен
откъм гора, от Балкана;
дали ще е дъждец дребен,
или ще е буря страшна?

Ех, мой дядо, тежко време!
Ралото се едвам влачи
и след него сееш семе,
пот от чело, град от очи!

Кажи, дядо, защо плачеш
над тез дълги бразди черни;
от чер облак ли се плашиш,
или мрат ти деца дребни?

Кажи, дядо, че аз помня
какъв юнак напред беше;
бог да прости баба Стойна,
тя пееше, ти ореше.

Друг път - помниш? - лани беше:
аз заминах през гората,
сред юнаци ти седеше
като баща със брадата.

Какъв беше ти тогава!
Сега плачеш - защо, дядо?
Байряк ли се не развява,
или нямаш сърце младо?

"Ех, мой синко! Що ме питаш?
Чуй тоз гарван, де там грачи...
Но в село нели отиваш,
ще да видиш защо плаче

стар войвода след туй рало!
Там селото се е сбрало
на мегданя, за да гледа
мойте момци, мойте чеда!

Ти ще видиш там набити
на прътове, на върлини
на момците ми главите -
избиха се две дружини!

Двама братя воеводи,
двамата ми верни сина:
скарали се кой да води
бащината си дружина!

Тесни били планините
за несговорна дружина!
И стърчат им днес главите,
за да плаче кой как мине.

Боже, с гръм ти разсипи ме!
Ветре, в прах ти разнеси ме!
Да не гледам деца малки
и техните клети майки,

окол пръте как се късат -
ръце вдигат към главите,
и как после ще се мъчат
голи, боси и пребити."

Закапаха едри капки,
летят, крякат гъски, патки:
буря страшна ще да ревне,
нели не са капки дребни.

секи тича, в село бяга,
дядо не ще да разпряга.
- Хайде, дядо, да вървиме.
"Стой да умра, помогни ми!"