любимо стихотфорение?

[Decu]

Това е първото стихотворение, което изникна в главата ми (: Абсолютно всеки път щом го прочета ме побиват тръпки...

Христо Ботев

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ


О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня."


Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.


Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.


Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

[Saymon90]

Езеро с мечти

Далеч от на града студената ръка,
езеро, голямо, разкрива свойта красота.
Векове подред на хора мечтите поема,
но коварно, в замяна живота им отнема.
Всеки на ръба престъпва, чака чудеса,
и за последен път поглежда отразени небеса.
Душите си изливат, мечтите си предават,
молят се за вяра, но само водната лавина получават.
И езеро се пълни, душа си хапва, след душа,
времето минава и то остава във вечността.

А съпвам аз сега, пред езерото съм застанал,
в моята ръка мечтите съм обхванал.
Готов всичко да заложа, всичко да си дам,
само да получа този дар, тъй желан.
Мечтите ми да сбъдне, щастие да даде,
че да го взема сам, не зная от къде.
А езерото планина пред мен издига,
планината от души прелива.
Хора, писъци, изгубени мечти, тъга голяма,
всичко то потънало на дъното на океана.
Океан ли е, море ли е, в туй езеро живот живее,
ограбва те, убива те но тъжна песен то не пее.
Готово нов отчайник да примами,
към езерото си мечта му да добави.

-- кВв

ПП: Авторке, вземи редактирай това заглавие най-сетне, че бърка в здравето....

[krisi_l@loka]

Моето любимо стихотворение е на Ренета - ЗАЩО?!?!?! Някой път ще го постна

[Madness]

Теодора и Кристина-За любовта
По-прочуствено стихотворение нема...
Рени пасти да яде

[st1ka]

..

[krisi_l@loka]

Теодора и Кристина-За любовта
По-прочуствено стихотворение нема...
Рени пасти да яде

Ooo, Да Мн е добро.. Трябва да се чуе

[icinky]

В механата
от Христо Ботев

Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!



Да забравя край свой роден,

бащина си мила стряха

и тез, що в мен дух свободен,

дух за борба завещаха!



Да забравя род свой беден,

гробът бащин, плачът майчин, -

тез, що залъкът наеден

грабят с благороден начин, -



грабят от народът гладен,

граби подъл чорбаджия,

за злато търговец жаден

и поп с божа литургия!



Грабете го, неразбрани!

Грабете го! Кой ви бърка?

Скоро той не ще да стане:

ний сме синца с чаши в ръка!



Пием, пеем буйни песни

и зъбим се на тирана;

механите са нам тесни -

крещим: "Хайде на Балкана!"



Крещим, но щом изтрезнеем,

забравяме думи, клетви,

и немеем и се смеем

пред народни свети жертви!



А тиранинът върлува

и безчести край наш роден:

коли, беси, бие, псува

и глоби народ поробен!



О, налейте! Ще да пия!

На душа ми да олекне,

чувства трезви да убия,

ръка мъжка да омекне!



Ще да пия на пук врагу,

на пук и вам, патриоти,

аз вече нямам мило, драго,

а вий... вий сте идиоти!


Обесването на Васил Левски
от Христо Ботев

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?



Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.



Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.



Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.



Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

[_showy_]

Яворов ми е любим.
А това ми е най-любимото му произведение:

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...