Здравейте! Имам един немалък според мен проблем... Сега съм в нов клас, който вече много си обичам. НО имам само 1 момиче, с което дружа, просто защото се запознахме преди първия учебен ден и си писахме в скайп. Дори и тя вече си намери други, ако могат така да се нарекат, приятели... Но не мога да се държа естествено. Все гледам да им се харесам, а то имам чувството, че става обратното. Всеки си е сформирал някаква групичка, с която се влачи, а аз се оказва, че оставам сама през междучасията. Проблема ми е, че не мога да разговарям с хората. Не знам как да ги заговоря, как да се сприятеля с тях, какво да им кажа просто... В часовете всички много ме "обичат", защото горе-долу си знам нещата и им давам да преписват... Ноо... като дойде междучасието какво правя... отивам до вратата на стаята, оглеждам се, и пак влизам вътре. Просто не знам какво да правя... не знам дори къде да си сложа ръцете, не знам дали ме разбирате... И това не е само с новия клас, а като цяло с хора, и от малка съм си така. Почват да ме мислят за.. сдухана. Има само няколко човека, пред които просто съм си хипер отпусната. Но пред другите не мога... Ако можете да помогнете с нещо, някой съвет, ще съм ви благодарна. Пробвала съм преди време да си мисля готови фрази, които да казвам.. просто до там стигам вече...
Другия ми проблем е, че се държат с мен като с по-малка...някой идва и ме гушва и следва "ооо, бебито ми тоо..." Това пък защо? Какво да направя? Когато давам някакво предложение, никой не ме слуша...не обръщат внимание. Все едно не съществувам...Защоо?