ДЕРВИШОВО СЕМЕ

[viki4iki]

ТРЯБВА МИ ЛИС НА ТЕМА-"РАМАДАН И РУФАТ В ГРАНИЦИТЕ НА ЗЛОТО И ДОБРОТО НАМРАКА И СВЕТЛИНАТА"-ДЕРВИШОВО СЕМЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО БЛАГОДАРЯ =D>

[Azzzzzz]

Разказът „Дервишово семе” на Николай Хайhttp://www.teenproblem.net/forumтов носи особената виталност на противоречиhttp://www.teenproblem.net/forumвия диалог между човек - време и родова общhttp://www.teenproblem.net/forumност. Формира нова художествена естетика за вписването индивидуалната вселена на човешhttp://www.teenproblem.net/forumките емоции в света на родово-изконната традиция. Пробhttp://www.teenproblem.net/forumлемът за принадлежността на човека към стародавната, почhttp://www.teenproblem.net/forumти митологична като представа и функции, родова общност, към нейните неписани закони за сърцето, морала и нравстhttp://www.teenproblem.net/forumвеността - е интерпретиран от позицията на две конфликтуващи помежду си ценностни системи.
Родовото съзнание носи белезите на отминали древни времена, когато гласът на предците, преhttp://www.teenproblem.net/forumвърнат в изконно традиционно право, живее в почти свещеното „законодателно” слово на старейшината на рода. Личните пристрастия на отделния човек не инhttp://www.teenproblem.net/forumтересуват старейшината на рода. Негово неотhttp://www.teenproblem.net/forumменимо изконно право е да опази корените на общността, да осъществи приемствена връзка между поколенията.
Две ценностни системи - на родовото начало и на човешкото в човека - спорят за своето праhttp://www.teenproblem.net/forumво в съзнанието на Николай-Хайтовите герои. Люhttp://www.teenproblem.net/forumбовта е вечното, обвързващо минало и настояhttp://www.teenproblem.net/forumще с бъдещето. Дървото на живота е опазено от традицията, но духовният корен на човешко и родово съзнание съхранява свободата на мисъл и действие. Лишен от свободен избор, духът гуhttp://www.teenproblem.net/forumби връзка с вечните първоизвори на живота и родовото огнище загасва. Душата бавно умира. Родовото дърво на живота не дава нови филизи.
Вечна е битката между добро и зло, между любов и омраза в човешката душа. Тя не спира. Без начало и без край е. Затова и разказът „Дерhttp://www.teenproblem.net/forumвишово семе” на Николай Хайтов има отворен композиционен финал.
На кръстопътя между времена, епохи и нрави застава винаги човекът. Срещат се човешките съдби и сплитат трагичен възел от любов и омраhttp://www.teenproblem.net/forumза. Троен е възелът между Хайтовите герои Рамаhttp://www.teenproblem.net/forumдан, Руфат и Силвина. Душите и на тримата са ограбени и лишени от любов. Дирята на прежиhttp://www.teenproblem.net/forumвените дни е някак чужда и далечна за духа им. Остава споменът за неизживяното. Любовта изгhttp://www.teenproblem.net/forumрява като приказно слънце, но само за миг, в душата на Рамадан и Силвина. Те се оказват по детски несръчни в общото духовно изживяване на покълналото любовно чувство. Оказват се обhttp://www.teenproblem.net/forumвързани, слети, сякаш с една душа. Споменът за общия духовен живот на споделената им емоhttp://www.teenproblem.net/forumция пречиства страданието, от което се ражда силата за надмогване на омразата. Ражда се смиhttp://www.teenproblem.net/forumрението в мъченическата душа на Силвина. Тя застава между греха на Руфат и опрощението на Рамадан. Спасението и за двамата мъже е в женското градивно начало на чоhttp://www.teenproblem.net/forumвешката природа. Любовта има материален знак. Нейните извечни природни стихии са одухотворени и приемат човешкия образ на Силвина. Но ако Руфат носи примитивно-земното в изживяването на любовната страст, то Рамаhttp://www.teenproblem.net/forumдан се явява носител на поетично-духовното в емоционалните пориви на човека. Любовта има земен и духовен образ. Такъв двойствен, „разполовен” живот има и душата на Силвина - погазена и умъртвена от Руфат и сакрализирана в емоhttp://www.teenproblem.net/forumционалния спомен на Рамадан. Двамата се среhttp://www.teenproblem.net/forumщат пред разрушения и „споменно” съграден олтар на любовта. Макар и разделени от омраза, те намират „място” за среща в душата на Силhttp://www.teenproblem.net/forumвина, изпълнена със смирение. Човешкото се възhttp://www.teenproblem.net/forumражда в тях. Болката ги сближава. Всеки от героhttp://www.teenproblem.net/forumите открива страданието на другия:
Тарабата, дето ни делеше с Руфатя, дето е от дъбово дърво, взе, че изгни, а дертовете наши не изгниха. И на Руфатя, види се, не в било лесно всяка вечер с лед да заспива и да се събужда със слана...
Душите и на двамата са осланени. Пред олтаhttp://www.teenproblem.net/forumра на любовта застават еднакво наказани и огhttp://www.teenproblem.net/forumрабени. Общият съдбовен възел на пропиления им живот ражда силата на опрощението в душаhttp://www.teenproblem.net/forumта на Силвина. Тримата герои се срещат в общото си страдание. Разпознават злото и признаhttp://www.teenproblem.net/forumват вината си:
Преди месец и нещо бутнах тарабата - гниhttp://www.teenproblem.net/forumлата — и Влязох в Силвинините двори като у доhttp://www.teenproblem.net/forumма. От двора отидохме в одаята на Руфатя и седнахме вътре. За първи път тримата се събрахhttp://www.teenproblem.net/forumме на едно, от четиресет години за първи път се гледахме с Руфатя очи в очи, а Силвина - между нас Грешна душа имам, агов, да ти кажа, и ми се поиска да прегърна Силвина пред очите на Руфаhttp://www.teenproblem.net/forumтя, да я погледа в моите ръце, както съм я гледал в неговите цял живот, но тя не дава.
- Стига ни, вика, че сме тука. Ако той беше звяр, не ставай и ти!
Общото страдание изгаря страшния звяр на омразата. Тримата герои започват да градят нов олтар - на човешкото, познало злото и опростило греха. Той е общ за сплетените им в трагичен възел души:
Сега работата горе-долу тъй върви: на Руфаhttp://www.teenproblem.net/forumтя все му е студено, а магаре няма у Силвина и вместо да се гърби тя да носи дърва и да пали на Руфатя печката - ходя за дърва аз... снагата си троша за тоя, дето ми е горил душицата! Грея и топля тоя, дето четиресет години ме е държал ту в огън, ту в лед!...
Любовта спасява човека и неговата душа стъпhttp://www.teenproblem.net/forumва отново в „пътеката” на живота, макар й кръстопътно пресечена от вечното страдание. То е част от вечния кръговрат между живота и смъртhttp://www.teenproblem.net/forumта, сплел в трагичен възел човешки-интимното и родово-общото. В човека е вечният кръстопът между любовта и омразата, а в сплетения между тях възел е силата и слабостта на живота. Там е и опазеният родов корен, чието семе кълни в спаhttp://www.teenproblem.net/forumсената хуманност на Хайтовите герои и на чоhttp://www.teenproblem.net/forumвешкия род.




Дано помогне това за първата тема!

[viki4iki]

ТРЯБВА МИ ЛИС НА ТЕМА-"РАМАДАН И РУФАТ В ГРАНИЦИТЕ НА ЗЛОТО И ДОБРОТО НАМРАКА И СВЕТЛИНАТА"-ДЕРВИШОВО СЕМЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО БЛАГОДАРЯ =D>

ma tova e edna tema mersi mnogo ama ve4e ne mi trqbva sepak mersi mnogo 4e si potarsila

[viki4iki]

трябва ми спешно есе на тема-,,Тютюнопшенето-безобиден навик или порок''моля ви много е спешно

[sherry]

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=31195 Това сатва за пушенето.

[tedk1]

Каква е символната поля на думите:"кръстопът и възел" в "Дервишово семе" и "Конфликтът м/у суровите повели на родовия свят и законите на сърцето" моля,помогнете ми!

[tedk1]

Каква е символната роля на думите:"кръстопът и възел" в "Дервишово семе" и "Конфликтът м/у суровите повели на родовия свят и законите на сърцето" моля,помогнете ми!

[sexa_na_kompleksa]

Виж тук:

http://www.teenproblem.net/school/s/1822.html

http://www.teenproblem.net/school/s/1753.html

http://www.teenproblem.net/school/s/1159.html

http://www.teenproblem.net/school/s/563.html

[tedk1]

МеРсИ МнОгО!

[tedk1]

УрАа ИмАм 6 На ТеМиТЕ!

[sexa_na_kompleksa]

Браво! : )

[radchety]

Трябва ми ЛИС на тема "Кръстопътят на съдбите". Спешно е.

[Lysit0]

Трябва ми ЛИС на тема "Кръстопътят на съдбите". Спешно е.

http://www.hulite.net/modules.php?na...icle&sid=18881
това става ли?

[RiseGirl]

Трябва ми ЛИС на тема "Кръстопътят на съдбите". Спешно е.

По пътищата на живота често се оказваме на кръстопът. Там - някъде в края, но и в началото; забавяйки и устремявайки се; решени и лутащи се; между силата и слабостта; между желанията и забраните; между разума и безумието; докато се колебаем накъде да поемем, намираме път към самите себе си. А колебанието е най-тежкото изпитание.

Но човекът е устроен да гради щитове от трудностите и с всяко следващо предизвикателство да става по-силен, а заедно с това осъзнава, че привидният порядък е само илюзия за сигурност. В търсенето и покоряването на хаоса се калява духа, а чрез смирението се пречиства. Да търсиш правилния път, да отправяш поглед напред, да вярваш – това е горивото за автомобила на мечтите, а щом можеш да караш напред, рано или късно достигаш заветната цел. Но смирението е онази щипка захар, която те кара да усетиш сладкия привкус на пътя.

Понякога страхът, че ще направя грешка ме плаши. Ужасява ме мисълта за сблъсък. А може би точно от това се нуждая – да позволя на безумността да надделее и да вкуся сладко-нагарчащата сила на свободата на желанията. Сблъсъкът е докосване, преоткриване, тайнство, което сближава и макар често да носи болка препълва сърцето с емоции, които те карат да се чувстваш истински. Когато си паднал ти се налага да повдигнеш глава, да отупаш прахта от себе си и отново да продължиш, като един по-ярък характер. А ако в момента на падането се намери някой, който да те хване, то сриването се претворява в изкачване. Няма сблъсък, чиято сила води към пропаст, има само дух, който отказва да следва пътя си.

А този път вероятно ни е начертан от съдбата, вероятно е привидно кръстопътен, но именно в това се крие магията му. Не кръстни мъки, а кръст, бележещ вярата във възмечтаната хармония, носи всеки, подбирайки посоката си. Учим се да шофираме, вярвайки в собствените си умения – независимо дали караме бясно или бавно, лудо или внимателно, дали искаме сами да пребродваме нови земи, или стремглаво да се впускаме в надпревара, забравяйки за страха си от сблъсък.

По пътищата на живота всичко е позволено, не можеш единствено да се върнеш назад, защото зад теб текат реки от спомени и забрава. Те отмиват следите, но и даряват нови начала, защото са реки от жива вода, която се спуска от ума в сърцето, за да се облагороди и пречисти. Със стихийната сила на тази вода е дарен всеки. Сега отпивам жадно от нея и продължавам напред.

[SheIsMySin]

Аз търся разсъждения на "Дъбовото дърво, взе, че изгни, а дертовете наши не изгниха" и "Вътре катраните, братче, врат ли, врат!"

Благодаря Предварително

[vankata_vt]

Здравеите.Трябва ми сcчинение расcждение на тема лбовта в разказа "Дервишово семе" извор на красота,сила,састрадание!!! Ще се зарадвам много и на план.

[Lysit0]

Виж тук
TYK

TYK

TYK
виж дали ще ти помогнат

[vankata_vt]

Люси много ти благодаря сще използвам части от него,но това не ми е достачно трябва ми,нешто точно определено на тази тема

[yeahzz]

HELP
трябва ми есе на тема : Родов дълг и любовен порив според разказа ''Дервишово семе''

благодаря предварително :]

[Lysit0]

HELP
трябва ми есе на тема : Родов дълг и любовен порив според разказа ''Дервишово семе''

благодаря предварително :]

ЦЪК

[crazytyy_vikss]

Здравейте!
Спешно ми трябва Интерпретативно съчинение на тема "Кърстопътят в Дервишово семе" ... моля ви!!!!

[Lysit0]

Здравейте!
Спешно ми трябва Интерпретативно съчинение на тема "Кърстопътят в Дервишово семе" ... моля ви!!!!

Заповадай: КРЪСТОПЪТЧЕТО НА РАМАДАН


Със своя сборник “Диви разкази” Николай Хайтов създава една нравствена вселена, носеща в себе си безкрайните светове на любовта и страданието, на доброто и злото. В разказа “Дервишово семе”писателят поставя проблеми, свързани с ценностите на родовия свят и духовния мир на обикновения човек.Подвластни на родовата традиция и на нейните неумолими закони,героите изживяват драматично сблъсъка между родовите повели и естествения стремеж към любов и щастие.
В творбата е разгърната сложната човешка драма на Рамадан и Силвина, породена от чувството за отговорност пред рода и желанието да изживеят живота си заедно. Те съхраняват любовта и доброто в света на суровите родови традиции, чието следване обрича личността на страдание, поради отнетата свобода и право на лично щастие.Рамадан е изправен пред кръстопът- да съхрани доброто в душата си или да осъществи жадуваното цял живот щастие като поеме по пътя на омразата и отмъщението.
Още в началото на разказа читателят разбира, че ще стане свидетел на една поредна човешка драма.Като “възел” са се заплели проблемите в живота на Рамадан и никой не може да му покаже пътя, по който трябва да поеме, за да изживее онова щастие, което заслужава.Началото на неговата драма се заражда под семейния покрив, в дома. Осигуряването на наследник се оказва не щастлив миг, а началото на едно безкрайно страдание за един от Дервишовия род. Рамадан безусловно се подчинява на родовите закони. Дори заглавието подсказва, че той е подвластен на най-висшата ценност на родовия свят-продължението но рода.
Макар че е представител на по- младото поколение, Рамадан не се противопоставя на решението на дядо си да го ожени и той да му намери невеста. Конфликтът се поражда по-късно, когато щастието му от буйно бликналата любов към Силвина е разбито и е заменено с едно дълго, продължило четиридесет години нещастие.Животът на Рамадан са разделя на две-краткото щастие от съвместния живот със Силвина и безкрайния, омагьосан кръг, в който се върти след нейното отвличане.Там е и границата между любовта и омразата, между жаждата за отмъщение и родовите повели, там започва мъчителното раздвоение между дълга към рода и дълга към сърцето. В изповедта на героя се долавя силата на любовното чувство – описанието на Силвина, неудържимия копнеж да бъде до нея, възхищението от нея като домакиня:”Имаше едни коси, ей оттук ако ги видиш- руси...Още като се поотместиш- жълто злато като живо заиграваше по тях!”
След загубата на любимата сърцето на героя се оттласква в другата крайност- омразата. Тя е насочена срещу братята на Силвина,”лакоми хора” и към Руфат-“хайлазин и пияница”В създаденото пространство на насилие и безнравственост Рамадан трябва да защити достойнството си на човек и правото си на щастие.Но дългът пред рода поставя преграда пред желанието за кръвно отмъщение:”Тук искам на Асан Дервишов внук да писне, а че тогава ходи да се трепеш, където искаш!”Омразата и жаждата за мъст се преплитат с изгарящата сърцето любов към Силина.Мъчителни са минутите, когато я гледа през отвора на зида в ръцете на Руфат:”Как не се стопи това сърце” Нейната мъка, изписана на повяхналото й лице, подсказва, че и тя носи любовта към него жива в сърцето си и й е непоносимо да живее с нелюбим човек. Това подклажда силно неудържимото му желание за отмъшение, но отново застава на границата между родовия дълг и любовта. Трябва да отгледа децата си и като дядо си да осигури продължаването на Дервишовия род.Жив е гласът на родовата кръв и тя го завързва отново за кръстното дърво на страданието.С времето болката е изпълнла душите на Рамадан и Силвина с мъдрост. Мисълта, че в затвора няма да има отворче, през което да гледа любимата жена, го възпира от кръвната разправа с Руфат. Родово и човешко се борят в изпепеленото от болка сърце.
Любовто на героите се превръща в нравствен героизъм, когато Руфат пада на легло безпомощен и това улеснява отмъщението.Любовта твори добро и щом е истинска, тя не може да донесе зло.Желанието за убийство на смъртния враг се заменя с грижи за него.С нравствен стоицизъм Рамадан се вслушва в молбата на Силвина:”Стига ни, че сме тука.Ако той беще звяр, не ставай и ти!”Разколебани са родовите ценности-злото зове Рамадан да въздаде заслуженото възмездие, любовта го възпира.Отмъщението е заменено с грижи за болния.Но тези грижи не са плод на любов към ближния, а споделяне на болката на любимата.Любовта осмисля живота му, тя му дава сили да устои на всичко.
Изповедта на героя го представя в един омагьосан кръг- прекалено дълго продължава болестта на Руфат, сякаш никога няма да дойде моментът, когато ще бъде възвърната нарушената хармония в живота на Рамадан и Силвина.Връщането към спомените е мъчително. Рамадан е надникнал за кой ли път в душата си , за да направи равносметка и себеоценка, да потърси някаква мъдрост, чрез която да намери сили да носи страданието си:” На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана”.Търсеният отговор е неоткрит, изповедта остава недовършена.Героят стои на кръстопътя с разсечена душа, утешавайки се единствено със смирението и надеждата.
Рамадан няма да избере злото, сигурно няма да намери н жадуваното щастие в любовта.Но чрез неговата изповед Николай Хайтов утвърждава истината, че винаги и навсякъде човешката душа е уязвима и ранима, но и силна, намираща път към доброто

[anonimencho]

Спешно ми трява подборен преразказ на първа глава от немили недраги. Ще съм изключително благодарна на този който ми помогне.

[vankata_vt]

Здравеите!
Трябва ми спешно как се прави сачинение расаждение!Какво е теза!Това е .
Извинете ме за грешкито но много барзам!!!

[Lysit0]

Здравеите!
Трябва ми спешно как се прави сачинение расаждение!Какво е теза!Това е .
Извинете ме за грешкито но много барзам!!!

TYK