ФЪК! ЕСЕ СЕМЕЙСТВО! >.<

[MiShItYyY]

Спешноо ми трябва есе на тема "как си представям семейството през 21 век" или "семейството през 21 век" или квото и да е нещо от сорта!! Където знаех търсих и не намерих фъък мн ми трябва >.< Ще ви обичам мн ако дадете нещо насам ^^

[MiShItYyY]

Ъ...КАЗАХ ЛИ ЧЕ Е НА ЖИВОТ И СМЪРТ? ^^ ПО ДЯВОЛИТЕ О.о

[P4ela]

Колко дълго трябва да е?

[chipi_kaoo]

Домът и семейството - важна опора за човека

Човек без дом е като дърво без корени. Домът и семейството са най-важната опора за един човек. Домът ни дава сигурност, семейството подкрепа. Домът ни дава топлина в студените дни, а семейството стопля сърцата ни с обич.

А какво е да растеш без дом и да нямаш семейство? Да си скитник спящ по улиците и хранещ се от кофите за боклук? Или дете изоставено в дом без грижи и любов от родителите? Или старец захвърлен в старчески дом? Жестоко е! А хиляди човешки души живеят този начин на живот.

Аз съм благодарна на съдбата и живота, че са ме дарили с най-ценните неща- Дома и Семейството! Те са моята опора. Те ме крепят в трудните за мен моменти. Знам, че когато дъжда ме завари по пътя има къде да отида. Знам, че когато имам проблеми и всичките ми приятели изведнъж изчезнат само семейството ми ще остане и ще ме подкрепи. С времето част от приятелите се превръщат във врагове, но семейството във враг- Никога! Родителите винаги биха те разбрали и подкрепили. Колкото и да ги боли от постъпките ти ще ти простят. Няма нищо по-ценно и свещено от семейството. Но понякога не го оценяваме. Приемаме го като даденост. Сърдим се ако не получим нещо. Стига се до скандали. Мислим си, че ние сме най-важни и каквото кажем трябва да стане. Но, не! Ние сме просто част от семейството и трябва да се съобразяваме и с мнението на другите. Не трябва само да искаме, а и да даваме.. Семейството е опора за нас, но и ние сме опора за него. Семейството е като дома. Ако не поддържаме дома си и не го ремонтираме той ще се разпадне. И съм семейството е така-няма ли обич, разбирателство и подкрепа, то се разпада.. И чак, когато разберем, че сме изгубили най-важната си опора-дома и семейството тръгваме да събираме счупените парчета. Но нещата никога няма да са както преди.

Домът е моята крепост. Семейството моята опора. Не искам да ги напускам, но трябва. В живота има и такъв момент. Децата порастват и тръгват по своя път. Ето, че и аз пораснах. Предстои ми и аз да тръгна по света. Далеко от дома и моето семейство.. Трябва да се изградя като самостоятелна личност, да се образовам, да изкарам сама пари, за да мога някой ден да имам свой собствен дом и свое семейство. Семейство, на което аз трябва да бъда опора и което трябва да възпитам. Но всичко това и за миг няма да ме спре и да ми попречи да забравя за моя си дом и моето семейство. Не бих изоставила родителите си в труден за тях момент. В живота първо родителите гледат децата си, а после децата гледат своите родители. И мисля, че е правилно. Кой би оставил собствената си кръв на произвола на съдбата? Кой би гледал как родителите му се мъчат безпомощни? И такива хора има, разбира се. Но не трябва да е така.

Домът и семейството са наистина важна опора за човека. Те ни дават всичко и трябва да ги обичаме и ценим, защото какво бихме били без тях? Скитници- на никой не нужни!



ей тва намерих

[mon4eto]

Abe vie maloumni li ste Tolko li ne moje6 da si napi6e6 mnenieto po vaprosa ta iska6 nagotovo si4ko...

[chipi_kaoo]

Abe vie maloumni li ste Tolko li ne moje6 da si napi6e6 mnenieto po vaprosa ta iska6 nagotovo si4ko...

то ги мързи и да потърсят нещо, освен че си нямат мнение..... някои умни хора са създали гугал, но явно някои още ня ползват тази търсачка \/