МОРМОНИТЕ

[elenka_iv]

Ami ne e lo6o 4ovek da otide na carkva, za6toto tova e na4in na ob6tuvane s Gospod. E, estestveno mnogo po-lesno ni e da si visim v zadimenite kafeta i da se nadqvame, 4e Bog 6te ni pomogne ei taka ot samo sebe si.
Taka ili ina4e, Christ, ti si vqrva6 v Gospod za sebe si. I tova e hubavo. Oba4e na kakvo ti se bazira vqrata, kato ne priznava6 religiq, kra6tenie i kakvito i da bilo rituali. Mislq, 4e hora katop tebe prosto ei taka si izpolzvat dumata "vqra". Ama v kakvo to4no vqrvat izob6to ne stava qsno.

Вярвам в Библята, не в църквата. Пък и не е нужно да идеш на църква, за да "общуваш" с Бог. Той е навсякъде, не само в някакви лъскави сгради.

Napalno sam saglasna s teb. V tazi vrazka vijte kakvo pi6e Paulo Koelho za Gospod. Mislq, 4e e mnogo prav.
"Атина спря пред мен и направи както всеки друг път - затвори очи и отвори уста, за да поеме тялото Христово.
Ала тялото Христово остана в ръцете ми.
Тя отвори очи, без да разбира какво точно става.
- Ще говорим после - прошепнах. Тя не помръдваше.
- Зад теб има хора. Ще поговорим после.
- Но какво става? - Всички, които бяха наблизо, можаха да чуят въпроса й.
- После ще говорим.
- Защо не ми давате причастието? Не виждате ли, че ме унижавате пред всички? Не ми ли стига остана¬лото?
- Атина, Църквата не позволява разведени хора да получат светото причастие. Ти подписа докумен¬тите тази седмица. После ще говорим - настоях от¬ново.
Понеже тя не помръдваше, поканих човека зад нея да заобиколи. Давах причастие, докато и последният енориаш не получи своето. И тогава, преди да се вър¬на при олтара, чух онзи глас.
Вече не беше гласът на момичето, което пееше, за да възхвалява Девата, което говореше за плановете си, което се вълнуваше, докато разказваше какво е научило за живота на светците, което почти плачеше, когато споделяше проблемите в брака си. Беше гласът на ранено и унизено животно. Сърцето й беше из¬пълнено с омраза.
- Проклето да е това място! - каза гласът. - Про¬клети да са всички, които никога не са се вслушали в думите на Христос и които са превърнали послание¬то му в постройка от камък. Защото Христос е казал: „Дойдете при мене всички страдащи и аз ще ви по¬могна." Мен ме боли, аз страдам, а не ми позволяват да отида при Него. Днес разбрах, че Църквата е пре¬върнала тези думи в „Елате при мен, които спазвате нашите закони, и оставете страдащите отвън!”
Чух как някаква жена от първия ред й каза да млъкне. Но аз исках да я изслушам, трябваше да я изслушам. Обърнах се и застанах пред нея с наведе¬на глава - това беше единственото, което можех да направя.
- Заклевам се, че кракът ми повече няма да стъпи в църква. Отново съм изоставена от семейство, но този път не е заради финансови затруднения или лип¬са на зрялост у хора, сключили брак твърде рано. Проклети да са всички, които затръшват вратата пред майка и дете! Вие сте като онези, които не са приели Светото семейство, същите като оня, който се отрекъл от Христос, когато най-много се е нужда¬ел от приятел!
Обърна се и излезе обляна в сълзи. С детето на ръце. Аз довърших службата, дадох последната бла¬гословия и отидох право в сакристията. Онази неде¬ля нямаше да има общуване с вярващите и празни приказки. Онази неделя аз бях изправен пред фило¬софска дилема - бях избрал да уважа институцията, а не думите, на които е основана тя.
Вече съм стар и Господ всеки момент може да ме прибере. Останах верен на религията си и смятам, че въпреки недостатъците й тя искрено се опитва да се подобри. Ще отнеме десетилетия, може би дори веко¬ве, но един ден всичко ще бъде подчинено на любов¬та и на думите Христови: „Дойдете при мене всички страдащи и аз ще ви успокоя." Посветих целия си живот да служа на Бог. Нито за миг не съжалявам за избора си. Но в моменти като през онази неделя, въ¬преки че не се съмнявам във вярата, започвам да се съмнявам в хората.
Зная какво се е случило с Атина и се питам дали всичко започна тогава, или вече е било вътре в нея. Мисля за многото като Атина и Лукас по света, кои¬то са се развели и затова вече не могат да получат светото причастие; остава им единствено да съзерца¬ват разпнатия мъченик Христос и да се вслушват в думите му, които невинаги са в съответствие със за¬коните на Ватикана. В някои случаи тези хора се от¬дръпват, но мнозинството продължават да идват на литургия в неделя, понеже така са свикнали, макар да са наясно, че за тях е забранено чудото на превръща¬нето на хляба и виното в тялото и кръвта Христови.
Мисля, че излизайки от църквата, Атина навярно се е срещнала с Исус. И със сълзи на очи се е хвър¬лила в обятията му, объркана, молеща да й обясни защо е била наказана да остане навън. Заради някак¬ва си подписана хартийка, нещо абсолютно маловаж¬но в духовен аспект, което е от значение единствено за нотариусите и данъчните инспектори.
А Исус навярно я е погледнал и е казал:
- Виж ме, дете мое, аз също съм отвън. От доста време не ми позволяват да вляза."
Otkasat e ot "Ve6ticata ot Portobello