Здравейте..винаги съм си мислела, че имам приятели и че те винаги ще са до мен и точно когато имам най-голяма нужда от тях, сякаш наоколо няма никой.Много пъти съм се убеждавала, че не можеш да разичташ на никого, защото всеки те предава в един или друг момент и всеки път се доверявам пак и пак с надеждата да ми бъде отговорено със същото.Надявам се да не знаете колко е гадно да си сам.Събота е..искам да изляза, но няма с кой..да отида да разглеждам магазините с приятелки или да отидем на кафе или просто да се разходя с някого.
Ако някой иска да си пише с мен, много бих се зарадвала.Благодаря предварително на всички!