Таня,това е хубаво име,
Едно момиче се казваше така и тя подлуди ме,
начина на мислене тотално ми обърка,
казано на кратко , тя ме побърка.
Мислите ми занимаваше със красивия си вид
погледа ми в нея постояно беше впит.
Чудех се какво правя тук
вместо да отида при нея
да й попея,кого заблуждавам ... немога да пея.
С лафове ще я разпилея,
ще се забавляваме,разиграваме и на минувачите ще се подиграваме.
Помня как един такъв подобен ден
мина покрай мен,ходехме с аверите и техните приятелки
който всъщност са шибани предателки
Подлъгаха ме ,че имам някъв шанс със таня ...
Имах стига на среща да я поканя,
но аз така и смелост не събрах...
Когато сетне се пристраших беше вече прекалено късно...
Сега се чудя,как не се сетих по рано да й кажа
чувствата ми аз да й покажа.
Вече е много късно , няма смисъл дори да опитам.
Зарязвам сичко това и от тука се омитам ...