Ами аз съм МОМЧЕ на 15 години, почти на 16..... Имам си приятел, който чуствам като брат..... На него може да си споделям всичко ама всичко, което ме вълнува и винаги съм се чуствал добре до него и в компанията му.... Както във всички нормални взаимотношения имаше лоши моменти на каране, но и много добри...Лошите също си знаехме, че като се караме по тоя начин изясняваме 1 проблем и той не се появява повече поне в близкото бъдеще...Та да не се отклонявам..1 ден той ме гледаше много лошо и почти не общуваше с мен Аз го питах защо и тогава разбрах, че се е настроил против мене мислил си, че съм го лъгал за някакви неща, за които никога през живота си дори не съм чувал и ми стана много гадно.Почнах да го моля да не прави така, защото ме съсипва и той реши по 1 начин много по гаден от псувня да ме обиди на майка (майка ми почина преди години)....Това ме съсипа. Не го казах на никой освен на приятелката си и тя мнооогоо му се ядоса. Няма значение...Проблема е че сме в 1 клас и всеки път като ходих на даскало той ме гледаше пренебрежително и ми се подиграваше не само с думи, а и с действия...Признавам се дори ревах, защото преди време другите ми приятели (които не бяха толкова приятели колкото беше той ама все пак винаги са ме подкрепяли) ми казаха да избирам между тях и него...Аз избрах него и той ме заеба буквално....... На скоро обаче той разбра, че тея неща не са истина дето ги е мислил и ми се извини мнооого искренно за постъпката си... Аз много го ценя и приех извинението му..... Но проблема е, че вътре в себе си все още изпитвам една омразa, която от време на време се проявява и нямам как да я скрия....Само като се сетя за начина, по който ме унищожаваше...виждаше как ме убива психически и продължаваше с пълна пара, а аз му бях простил за толкова много неща.... нз... Искам да забравя, но не мога...Какво да направя моля за съвет

п.с. Да допълня когато той ме заеба старите ми приятели пак ме приеха до себе си....