Упование, Съществуване, Висш Идеал...

[Sevt]

Ами седя си аз в малките часове, леко пиян, пуша цигара, гледам звездите и слушам Nightwish. И както винаги, когато съм в такова състояние имам някво чувство, което никога не съм можел да определя с думи....и си мисля за някакви по – дълбоки неща...мисля си колко безсмислени са нещата, които занимават ума ни....или не безсмислени не е точната дума, по – скоро плитки. Да точно плитки. Та за да има някакъв смисъл тази тема все пак ще задам въпроса – Къде намирате упование ?
В приятелите ? В любовта ? В Бог ? Или може би по малко от всичко.
И всеки ден когато си нагласяме готините дрешки и излизаме навън да гоним противоположния пол, и всеки ден когато излизаме по барове, дискотеки...напиваме се на прасета или се дрогираме за да летим.....и за какво е всичко това ? Да мине поредния ден и да си кажем “ Е днеска си изкарах яко “ ОК, ама каква полза питам аз ? Някакви чичковци по телевизията излизат и ти разправят че младежта деградирала и тн, а ти си казваш “ Кво ти пука “ . Или обратния вариант – седиш и учиш, следваш нещо, което изобщо не ти се занимава с него. Ама тати те кара, или си мислиш че ще изкараш много пари и ще станеш добре облечен бизнесмен, или жена на такъв. ОК ама за какво ? За какво като накрая всички ни чака пръстта, от която сме произлезли и където са гордите ни прадеди. И сякаш ни се подиграва. Да подиграва ни се на дребните въжделения и цели, знаейки че накрая ще ни приеме, и ще бъдем забравени. И като се огледаш плоски са не само тийнчетата, плоски са и възрастните. Хора без настояще, без бъдеще и със минало, което отричат и презират. Хора, които мразят това, в което са се превърнали.
И всички умираме сами. Но не е ли важно да сме постигнали нещо преди това. Не е ли важно да сме били обичани ? И да сме се борили за нещо, в което сме вярвали ? Не просто за да съществуваме. Защото всеки може да съществува, но далеч не всяко съществуване ще бъде запомнено. В какво вярвате и за коя висша цел сте готови да пожертвате всичко ? Да това е точната дума – кой е вашия висш идеал ? И колко от хората около вас действително го споделят и ви разбират, и колко от най – близките ви ще плюят на гроба ви с презрение ?
И ако мога да ви дам един съвет – вярвайте в нещо и имайте идеал за който да се борите. И когато умрете, направете го с усмивка, защото сте имали някакъв висш идеал, защото сте имали упование. Търсете красотата и намерете своя бряг, в океана, който света ви предлага. В безкрайния океан, в който има безброй посоки, в които можете да поемете и никоя не е напълно грешна ако вярвате в нея. И нека вашата граница бъдат небето и звездите над вас.
А колкото до тази тема, нейния смисъл и това какво ви засяга всеки сам ще прецени. Мир вам, и бъдете хора, а не сенки, мразещи това в което са се превърнали.

[ABSOLUTme]

Много ми хареса това,което си написал.Сред темите за барове и нокии поне ме накара да се замисля.
Моето положение е гадно.Ама за мен.Има хора,които си мечтаят да са на мое място,а аз си мечтая..и аз нз за кво.
Преди 2часа се върнах в Страсбург.Свърши се то,ваканцията мина,РДто и 2те партита също,айде бек ту риалити,готова съм вече да ме смаже битието.Много е гадно като нямаш цел,която да гониш или поне няква формирана идея кво ти се прави.Единственото,за което си мечтая сега,е да се размажа в леглото,ама на-и тва не е толкова лесно.Трябва да науча едно проже за утре(така става като отлагаш днешната работа за утре,а бъдещето,както знаем,е безкрайна величина ),та тази ми мечта е някак си недостижима.
Не е лесно,бе,не е.Преди си мислих,че в даскало е трудно,яла ме питайте сега..
Та да се върнем към главния въпрос в темата.
В какво намирам упование ли?Трудно ми е да преценя.Иска ми се да кажа,че продължавам напред,за да гоня щастието си,ама май по-скоро го правя,за да не разочаровам някои хора.Тоооо щастието е много едно такова хммм усещане.Някои са щастливи,когато са със семейството,други-когато в джоба имат кинти поне за 1 вечер приятно прекарване..Има и такива,които се усмихват само при мисълта за любимия човек..Ама щастието,както и любовта,има много измерения.
Сутринта преди полета ми от кафе Лаваца ми се падна следното късметче - 'Човек винаги може да е щастлив,само трябва да се огледа наоколо'.И както вече почти бях на път да ревна(защото,както вече сигурно ще потретя-хич не ми се тръгваше),таа огледах се и видях ухиления фейс на най-добрата ми приятелка,която ме попита 'Аре бе,изроде,кво пише?'
Мисълта ми е,че мен всичко може да ме напражи щастлива.Стига да искам,винаги ще намеря повод да се боря с живота хехе и да му се наслаждавам максимално,защото както сам каза - 'Пръст при пръстта отива.'

[trg_ahmed]

Наистина т0ва к0ето си писал е нещ0 к0ето смисъла му се крие на дълб0ко,и едва ли п0вечет0 0т нас тийнчетата ще разберем какв0 имаш в предвид,и 7/8 0т пр0челите т0ва ще г0 подминат без да са замислят,така че без да се 0биждаш ама за да изкажеш такива мнения не му е тука мяст0то в тийн ф0рум

Иначе мн0го ми хареса т0ва к0ето си написал н0 какт0 казах...