Aбе имам ти скайпа по някакъв повод сигурно е било ама ква файда, като откровено казано първия и единствен разговор с теб ми беше адски тъп, а при опит да си полафя веднъж с теб изключително раздразнено реагира, като че едва ли не ти е неприятно, помоли и да те блокна. И без това в скайпа гледах на профила ти, че имаш адски много абонати (939) за какво са ти още 100 при положение, че на никой не обръщаш внимание. Поне се опитай да привлечеш вниманието на хората около теб като бъдеш дружелюбна, а не като демонстрираш, че ти е досадно да те търсят. Честно казано капацитета на разговорите с нови хора от скайп и без това се свежда до това "от къде си, каква музика слушаш, дай пик, ми айде чао..."
Та съвета ми е да се обръщаш с хората така както би желала да се обръщат към теб. Не очаквай дори да имаш 1000000 абонати в скайп някой да е особено заинтересуван от теб, да понася кофти настроенията ти и въпреки всичко да ти пише. Ти си просто никоя, тук сигурно ще се обидиш, че и аз в качеството си на никой те определям като такава, но поне имам база, на която да го кажа.
Съвете ми към теб е да установиш някакви контакти със съучениците ти, не вярвам па да си такъв аутсайдер, пробвай дори на кръжок ако щеш на кръжок по танци се запиши и лека по лека ще се запознаваш с нови хора. Не са ти необходими много приятели, 2-3ма стигат стига да се чувстваш добре в компанията им. Всеки си има периоди, ако сега си самотна и кесиш само по форуми, сигурен съм че към 16-17 годишна възраст напълно ще си забравила за този си период стига да имаш търпение с новите хора, с които се запознаваш и им позволяваш да те опознаят. Понякога приятелства може да изградиш дори с хора, с които си се карала или ненавиждала. Та първо провери работата със съучениците си, хептем пък да няма хора от класа ти, които да не те мразят пък не ми се струва. Все пак с тях има да прекараш още 3 години, все с някой трябва да почнеш да общуваш. И да не повтарям много горенаписаното, но все пак запиши се на някой спорт или танци, хем ще ти се отрази добре, хем ще се запознаеш с нови хора, лека по лека ще излизате на кафе заедно и ето ти едни нови и свежи приятелства. Не допускай да останеш асоциален тип, май така му се викаше на човек, който мрази околните, непонася никой и му е най-добре да си е сам. А може би на теб ти е добре да си сама? Не знам, помисли си с кой, кога и от къде ще почнеш да се сприятеляваш, но не се затваряй в самота. Просто на никой не му пука колко плачеш и колко си депресирана, освен ако не се покажеш на света, никой друг няма да разбере, че съществуваш.
И за да не трупам лавинообразни постове ще спра до тук, мисля че това беше смисъла на дискусията.
Ай, чао за сега!
