Той: Щастлива ли си?-попита ме той?
Аз: Как бих могла,щом вече не си мой?
Той: Защо, нали имаш пари?
Аз: И какво от това щом в мен любвота гори!
Той: Но нали имаш много приятели?
Аз: Не приятели,а до един предатели!
Той:: Но нали си амбициозна и красива?
Аз: Така е,но това далеч не ме прави жива!
Той: Но нали предпочете тях пред мен?
Аз: За тази си грешка се покайвам вески божи ден.
Мислех,че властта ще донесе удовлетворение,
мислех,че в успеха ми няма съмнение.
Вярвах,че славата е сила,
но колко,колко съм грешила!
Той: И какво нима сега си различна?
Аз: Не,аз съм жена,с наивност така типична
правя грешки и съжалявам
падам,стискам зъби и продължавам….
Той: И искаш аз да вярвам на това?
На едни празни и слепи слова?
Аз: Не,не искам да ми простиш,
не искам да си до мен и да мълчиш,
искам само да видиш моята грешка
и да разбереш,че е съвсем човешка!
Търсейка щастието човек се препъва
понякога в ненавист и завист потъва.
Не си дава сметка и наранява,
а до щастието да се докосне,уви не успява….
Той: Глупости,ти имаш всичко,което желаеш!
Постигна всичко за което мечтаеш!
Аз: Така ли ,виждаш ли щасте в очите ми?
Не разбираш ли колко измамни са били мечите ми?
И ето ме сега тук,просто едни силует
един образ мрачен и блед
една душа ненамерила своя път
едно сърце,давещо се в скръб.
Не искам прошка,нито състрадание
ще понеса своето наказание
Ще бъда твар без цел и посока,
имаща всичко и все пак със съдба жестока.
Ще бъда тяло и ще търся светлина
с мисъл само,само една!
Че грешаката някой ден ще избелее,
че пак невинното момиче ще се смее,
Момичето познаваше мириса на цветята
смеха и игрите весели на децата!
Момичето вярваше в идеалите и добортата,
Момичето, не гледаш с очите, а с душата!


Eвала на този,който го прочете цялото.Естествено чакам критика и мнения.